Тези индианци имаха съвсем ново излъчване. Те по нищо не напомняха парцаливите нещастници край форт Лъки. Жените носеха облекла от кожа на дива коза, лъскавите им коси висяха украсени с мъниста от двете страни на лицето. Мъжете бяха с кожени ловни панталони, в косите им бяха втъкнати пера и разноцветни лентички, бяха обути в мокасини, богато украсени с ресни. Макдиармид стъпи на брега и с величествена осанка се отправи към средата на лагера. Евън Рой, който го следваше отблизо, можа да види с какво почитание го гледаха всички, които срещаха по пътя си.
В средата на лагера се извисяваше един доста по-различен от останалите вигвам. По големината си той приличаше донякъде на онези шатри, които опъват по площадите пътуващите циркове. Разликата се състоеше в това, че беше обшит с бизон-ски кожи, с гладката страна отгоре, и целият боядисан в бяло и украсен с всякакви рисунки.
Този вигвам, нареден съвсем скромно отвътре, беше свещено място за племето дакота. Тук се провеждаха всички церемонии, както и най-важните съвети на вождовете.
Макдиармид искаше да пропусне неизменните за такива случаи религиозни ритуали и нарочно се беше забавил точно толкова, колкото беше необходимо, за да привършат те в минутите, преди да се открие съветът.
На празното място пред вигвама гореше голям огън и около него вече се бяха събрали пратениците на съседните племена, пристигнали да изслушат важното предложение, което щеше да им бъде отправено. Насядали около огъня, те мълчаливо димяха с лулите си и имаха типичния за подобни случаи съсредоточен и независим вид.
Наоколо се тълпяха стотици индианци, които тихо обсъждаха помежду си предстоящото събитие. Щом научи за пристигането на Макдиармид, от кръга на седящите стана белокос старец, наметнат с бял плащ, и бавно тръгна към него.
Това беше Голямата змия, почитаният вожд, на едно от най-многобройните племена.
— Поздравявам те, вожде, дошъл от земите на Голямата майка — каза той и постави дясната си ръка на рамото му. — Добре дошъл сред нас! Радваме се на твоето пристигане и те посрещаме като твои братя!
След тези думи той го въведе в кръга и заговори с висок глас, за да бъде чут от всички:
— Златната гривна ни донесе думите на сиуксите от Бялото море. Нека всички, които сега сме тук, да ги чуем.
Шепот на одобрение се понесе над тълпата.
Като децата, и индианците много обичаха блясъка и потайностите. Преминал през английските владения, Макдиармид се беше появил при тях с много подаръци за вождовете и първенците — най-вече оръжия и бойни принадлежности, от което те бяха неимоверно щастливи. Изведнъж той стана известен и уважаван в цялата околност.
А пищния си костюм не носеше никак самоцелно. Той го изтъкваше над другите вождове и увеличаваше въздействието му над индианското население. Дори краткото време, през което беше тук, му даваше основателни надежди, че ще съумее да обедини всички сиукси с остатъците от племето на чернокраките.
Той застана край огъня с лице към пратениците и след обичайните за такива случаи минути на мълчаливо съсредоточаване заговори с ясен и авторитетен глас:
— Братя от племето сиукси! Пред вас не стои чужденец, а брат по кръв, син на онова славно племе, което някога е притежавало цялата земя на север… Както знаете, аз съм вожд на чернокраките, а те винаги са били неприятели на белите. За да се спаси от тях, племето ми се е оттеглило към Бялото море в Канада, където живее и досега. Ето с какви думи ме изпратиха хората от това племе при вас. Воини от племето сиукси, искате ли да узнаете защо войниците на коварния вожд на белите са били винаги по-силни и са съумявали да ни побеждават? Защото ние никога досега не сме успявали да се съюзим и да застанем единни срещу тях… Защото се борим разединени, вместо да застанем насреща им всички заедно.
Първенците слушаха внимателно и при последните му думи сред тях се разнесоха тихи възгласи на одобрение.
— Не можем повече да губим. Онова, което не са успели да постигнат нашите бащи — продължавате вождът Златната гривна, — трябва да се опитаме да го направим ние. Ние сме много и сме храбри. Ако се обединим, ще станем толкова силни, че коварният вожд на белите ще бъде принуден да се съобразява с нас. Вашият брат, когото виждате пред себе си, е прекарал по-голямата част от живота си сред бледоликите и е успял да научи за тях всичко, което е необходимо. Той познава отлично техните пушки и оръдия и ще обучи на това сиуксите и чернокраките… Ако се обединим и изчакаме удобен момент, за да започнем действията си от страната на Бялата майка — Канада, ще можем да победим вожда на бледоликите и да го прогоним от онези места, които по право ни принадлежат, или поне да го накараме да ни уважава. Това предлагат воините от племето на чернокраките на братята си сиукси. Хау!