След думите на Златната гривна отново сред множеството се разнесе одобрително шушукане, но никой не се решаваше да вземе думата преди Голямата змия.
Той дълго мълча, преди да проговори.
— Вождът Златната гривна говори толкова добре, сякаш осемдесет снежни зими са прелетели над главата му. Братът на чернокраките Златната гривна е велик вожд. Съюзът на сиуксите и чернокраките е записан в книгата на мъдростта. Този съюз трябва да стане. Тогава коварният вожд на бледоликите ще разбере каква е силата на всички индианци. Хау!
Всеобщото одобрение, с което бяха посрещнати преди малко думите на Макдиармид, сега прерасна във въодушевление.
Отново настъпи мълчание, след което бавно се надигна човек с исполински ръст, чиито ръце бяха обрасли целите с гъсти като руно косми. Това беше Изправената мечка, вожд на племето дакота и фанатичен привърженик на войната.
Нямаше съмнение, че влиянието на Златната гривна будеше завист у него и сега беше решил да попречи за вземането на окончателното решение. Затова започна речта си хитро и отдалече.
— Мъдрите ни бащи казваха: „Три пъти обърни езика си, преди да заговориш!“ — каза той бавно, с глас, който напомняше ръмжене на звяр. — Чернокраките са велик народ. Съюзът ни с тях е чест за нас. Но все пак, преди да вземем решението си, предлагам според обичая на бащите ни още веднъж внимателно да претеглим всички шансове. Защото нетърпението се прощава само на децата. Нека сега се разотидем по вигвамите си, където на спокойствие да съберем мислите си, а съвета да отложим за залез слънце. Хау!
Няколко минути изминаха в пълна тишина. Никой не изказа друго мнение и предложението на Изправената мечка беше прието.
Вождовете наметнаха своите пъстри плащове и мълчаливо се разпръснаха на всички страни.
Макдиармид разбираше колко е важно да се спазват обичаите на дедите и също се отправи към вигвама си. Евън Рой се канеше да го последва, когато вниманието му беше привлечено от появилите се край лагера конници. Когато се вгледа добре, той забеляза, че те са бели.
Това не беше никак странно, защото, макар и враждебни към правителството на белите, индианците често общуваха в своите селища с търговци. Но тези бели не бяха такива. Единият от тях беше свещеник, двама изглеждаха като най-обикновени обитатели на прерията, а четвъртият — Евън Рой не вярваше на очите си — беше в мундир на кавалерийски лейтенант.
Индианците, които се тълпяха около новодошлите, изразяваха подчертано недружелюбие. Видът на офицера от бялата армия ги караше да негодуват. Привършилият преди малко съвет им беше припомнил всички обиди, нанесени им от белите, и това усилваше войнствените им настроения.
Свещеникът се зарадва, когато видя Евън Рой, който бързо се приближавате.
— Уважаеми господине — извика с облекчение мисионерът, — желая ви здраве! Аз съм смиреният Смитфилд от Шекъм… Уверяваха ме, че и най-дивите племена ще ме приемат благосклонно. А вече стигнах посред лагера и от никого не съм чул добра дума.
— Преди всичко трябваше да предупредите за пристигането си — отвърна студено Евън Рой. — Не знаехте ли, че на всеки бял в прерията гледат като на неприятел?… А кои са господата, които ви придружават?
— Както виждате, един офицер, който има желание да говори с вожда на племето дакота. Останалите двама са нашите водачи… Ще ви бъдем благодарни, ако ни предложите закрилата си.
— Носите ли подаръци за вождовете и първенците на племето? — попита Евън, без да се издаде.
— Носим, разбира се. Даровете ни са натоварени на това муле.
— Знаете ли езика на племето?
— Само отделни думи, но ще можем да разчитаме на господин Фардо, единия от водачите ни.
Евън Рой изгледа подозрително Красавеца. Ако трябва да сме откровени, външността на Бил не говореше в негова полза. И индианците вече бяха започнали да му се присмиват, като отправяха хапливи забележки.
Евън Рой едва разбираше една от десет думи на индиански, а беше явно, че толкова разбираха и двамата водачи. Колкото до свещеника, той се вглеждаше в заобиколилите го лица и усещаше как с всяка минута опасността се увеличава.
— Уважаеми господине — обърна се той отново към Евън Рой, — ще бъдете ли добър да ни осведомите какви думи отправят тези хора към нас?
— Засега само ви се смеят, но няма да се изненадам, ако след малко започнат да ви замерят с камъни. Казват, че сте дошли от неприятелска страна, а това, предупреждавам ви, е лош знак.