Но нямаше време за обяснения. Силни крясъци се разнасяха край вигвама.
— Чуваш ли? Те вече искат жертвата си — произнесе все още неуспокоен Макдиармид, — можеш да видиш колко са склонни да те изслушат. Засега трябва да те скрия в свещения вигвам. Там е единственото по-сигурно място. Ела с мен, Франк, с мен няма от какво да се страхуват, поне така си мисля. Във всеки случай ще е по-добре да се покажем пред тези кресльовци, отколкото да си помислят, че кроим нещо тайно от тях.
Армстронг не се поколеба нито за миг и последва приятеля си към свещения вигвам.
Глава XIV
ДОКЪДЕ МОЖЕ ДА СТИГНЕ СТРАСТТА КЪМ СЕНЗАЦИОННИ НОВИНИ
Лагерът на дакота беше изпаднал в необикновена възбуда. Едни тичаха от вигвам към вигвам и разнасяха новината за пристигането на чужденците, като представяха това посещение за кървава обида и разпалваха омраза, други се присъединяваха към жените, които бяха наобиколили вигвама на Макдиармид и с крясъци настояваха да им бъде предаден бледоликият офицер. Навсякъде се виждаха групи от разгневени индианци.
Все пак авторитетът на Златната гривна беше толкова голям, че никой не смееше да вдигне ръка на човек, който беше под закрилата му. Самият вожд беше хванал белия офицер за рамото и спокойно го отвеждаше към свещения вигвам. Тълпата се отдръпна и ги проследи с любопитство. Виковете утихнаха.
Макдиармид се учуди много, когато видя още трима бели във вигвама. Армстронг ги представи, като нарече Мегер с истинското му име. Тогава Златната гривна им даде да разберат, че са твърде много, за да успее да ги спаси.
— Ще се опитам да направя невъзможното, но няма да скрия от вас, че надеждата ми за успех е малка…
Четиримата бели можеха да се почувстват временно в безопасност под закрилата на свещения вигвам. Нито един индианец нямаше да посмее да наруши свещения закон и да вдигне ръка срещу тях. Но отвън вече стояха бдителни пазачи, които нямаше да им позволят да излязат. Индианците бяха решили да ги изтощят от глад и така да ги принудят да се предадат.
Търсещият приключения предприемчив кореспондент на вестник „Хералд“, дори и без да разбира думичка от езика на индианците, беше схванал намеренията им. Той крачеше напред-назад и измисляше какви ли не начини за спасение.
Чарли и Красавеца Бил бяха седнали невъзмутимо на земята с вечните си лули в уста. Армстронг, застанал до полуоткрития вход, проследи с поглед Макдиармид, който се отправи към един по-особен от другите вигвам, вероятно на някой от най-авторитетните вождове.
Измина цял час в мъчително очакване. Дойде нощта. Пленниците видяха как индианците се събират около огъня посред лагера и образуват около него своя кръг. След това започнаха да пристигат вождовете, окичени с пера, наметнати с пищните си наметала.
— Началото на съвета им! — извика Мегер, който се приближи до изхода, повикан от Армстронг. — Ех, колко добре щеше да стане, ако имах възможност да опиша всичко това и да го изпратя до редакцията!
— Да напишете нещо, все ще може, но не е възможно да го изпратите в редакцията — каза Чарли Колорадо, като извади за малко лулата си от устата, — виждам, че те нямат намерение да ни пуснат.
— Ами! — каза безгрижно кореспондентът. — Щастливата звезда на „Хералд“ ни доведе дотук, тя и ще ни изведе. Най-добре ще бъде сега да послушаш какво говорят там и да ми го превеждаш, за да си го запиша.
— Щом искате от мен това, господин Мигюр — добре! — решително отвърна Чарли. — Каквото и да се случи, хартията няма да се затрие и могат да я намерят, но ние тогава ще липсваме на света.
— Тъкмо това е най-важното в случая, приятелю. Ти говориш много умно, остава да поизучиш правописа и от теб ще излезе отличен журналист.
— Да не ми се разсърдите, но предпочитам да си живея както досега. Вашият занаят нещо не ми допада.
Марк Мегер не отговори. Неговото внимание, както и това на Армстронг, беше изцяло погълнато от необичайното зрелище, което се разкриваше пред очите им. Дори и сигурната смърт, която ги заплашваше, не можеше да ги отклони от удивлението, което предизвикваше у тях тази картина.
Посред тъмната нощ около запаления огън бяха насядали индианците със запалени лули. Пламъкът осветяваше полуголите им тела. Зад този полукръг се изправяше плътна маса от притихнали от любопитство индианци. Още по-назад като привидения се виждаха вигвамите. Нощната тишина се нарушаваше ту от кратко изпращяване на дървата в огъня, ту от далечни гръмотевици. Кореспондентът попиваше с нямо възхищение всичко това.