— Армстронг! — радостно извика полковникът и веднага скочи на крака. — Това се казва радостна новина. Щастлив съм да стисна ръката на този прекрасен младеж.
Но бързо се овладя и заговори като началник:
— Арестувайте го и му забранете да се среща с когото и да било. Преди всичко да му се даде необходимото, на него и на приятелите му, а после да ми се докладва кога ще е възможно да бъдат разпитани.
Адютантът се обърна кръгом и заедно с капитан Сейнт Ор тръгна към караулното.
Бежанците вече бяха заобиколени от цяла тълпа любопитни. Всеки бързаше да им предложи услугите си. Един им подаваше бутилка вино, друг — наметало, трети — запалена лула. Грижеха се за тях с онова съучастие, което събуждаше нещастният им вид.
Адютантът Пейтън не одобряваше заповедта на полковника и знаеше, че това е обикновена формалност, въпрос на дисциплина, затова се опита да подслади доколкото може горчивия хап, който им носете.
— Драги Армстронг — каза шепнешком той на младия офицер, — заповядано ми е да ви държа под арест. Разбира се от само себе си, че съм изцяло на вашите услуги, затова ми кажете какво ви е необходимо…
— Много е лесно за казване — рече през смях Франк, — най-напред да обядваме, защото от петнадесет часа не сме слагали нищо в уста. Добре, че забелязахме вашите огньове. И така — парче печено месо и осем часа сън. След това, давам дума, никакъв арест няма да ме огорчи.
Новината бързо беше обиколила лагера и от всички страни се стичаха любопитни офицери и войници. Искаха да видят призрака. Но трябваше наистина да се задоволят само с гледане — как този призрак и приятелите му лакомо лапаха обилния обяд, за който се беше постарал капитан Сейнт Ор.
След час лейтенант Армстронг; подкрепен от обяда и хубавото вино, облечен с чисти дрехи и така бодър, сякаш си беше отспал вече, бе отведен при полковник Сейнт Ор.
— Е, лейтенант, свършихте ли най-после веселите си скитания?
— Тъй вярно, господин полковник — отговори Франк скромно, но с твърдост в гласа.
— Напуснали сте отряда, за да проследите забелязаните следи?
— Тъй вярно, господин полковник.
— От доклада на вашия началник разбрах, че ви е разрешено да се отделите само за три дни. По каква причина нарушихте този срок?
— Защото имаше възможност да получа много важни сведения!
— Получихте ли тези сведения? — попита полковникът, като го гледаше в упор.
— Тъй вярно, господин полковник.
— Разказвайте, слушам ви.
— Сведенията са следните, господин полковник. Дакота се готвят да се обвържат в съюз със съседните си племена, а може би и с чернокраките. Начело на това движение стои образован вожд, смел, богат и способен. Неговите идеи, разбира се, са по-реалистични от тези на индианците. Той се опитва да им внуши, че е необходимо време, за да могат от тълпа да се превърнат във войска, да се обучат, да укрепне съюзът им и да станат истинска сила. Неговите идеи и планове, мога да се обзаложа за това, са повече миролюбиви, отколкото войнствени. Той предпочита да преговаря с правителството за условия, които поне малко да са изгодни за тях, отколкото да вдигне бунт. Но на съвета не беше чут и надделяха онези, които искаха война незабавно. Но каквото и да се случи, този вожд е с много знания и не се съмнявам, че той ще се види принуден да оглави воините и като отстъпи пред решението на съвета, да започне бойни действия. Такъв противник не е за пренебрегване. Ще разберете сериозността на моите думи, господин полковник, когато ви кажа, че преди няколко седмици дакота получиха от Канада оръдия, модерни пушки и много амуниции. Засега не са въоръжени добре и не са готови за война. Един бърз поход ще задуши още в зародиш подготвяния бунт.
Полковникът стана и се разходи из палатката.
— Как научихте всичко това?
— Бях в техния лагер — скромно отвърна Армстронг.
— Ходихте там? Ето къде са ви завели следите.
Комендантът го покани да седне до него, подаде му цигара и внимателно изслуша всички подробности. Армстронг разказа всичко, като скри само името Макдиармид. Той прецени, и това беше правилно, че няма право да издаде онзи, който направи всичко възможно да спаси живота му.
После преминаха върху приблизителния брой на дакота, силата и въоръжението им. И едва когато изчерпаха всички тези въпроси, полковникът освободи лейтенанта.
— Сега сте свободен, драги — стисна му той сърдечно ръката, — брат ми ще ви настани удобно… Наспете се добре, ще ви трябват всички сили, с които разполагате, за да доведете докрай работата, която вършите за родината си.