— Скъпа мисис Сейнт Ор — Нети поднесе ръката й до своите устни, — простете ми детинската постъпка. Сигурно това е, защото съм още твърде слаба след болестта и трудно сдържам сълзите си, но вие ми простете.
— Сега пък измисли друго! Хайде да не говорим повече за това. — Мисис Сейнт Ор стана и се опита да изглежда весела. — И двете сме неразумни и се тревожим без причина.
При тези думи тя се приближи до прозореца и се загледа разсеяно към плаца.
— Виж! Погледни натам, това е мисис Пейтън. Така бързо тича насам без шапка и с развети коси… Нещо важно се е случило.
Тя бързо отиде да я посрещне на вратата. По стълбището вече кънтеше гласът й:
— Елси, миличка, нашите си идват!… Вече са съвсем наблизо!
И младата жена връхлетя запъхтяна в стаята.
— Погледнете сами — каза тя, като приближи до прозореца и посочи нещо в прерията.
Мисис Сейнт Ор дълго се взира надалече и най-сетне успя да различи две мънички фигурки, които бързо се приближаваха. Тя веднага позна двете хрътки на своя мъж, които той и този път бе взел със себе си. Радостен вик се изтръгна от гърдите й.
— Имаме известия, известия! — не се сдържаше тя, като обви с ръце шията на Нети.
— Известия? Откъде?… — без да може да разбере каквото и да е, попита бледата девойка.
— Истина е, мила моя, нашите хрътки си идват. Мъжът ми винаги ги изпраща с писмо до мен, когато е решил да се завърне във форта.
През това време хрътките вече прескачаха фортовия ров. Те сякаш летяха по земята, когато минаваха през плаца. След миг бяха пред къщата. Мисис Сейнт Ор отвори прозореца.
— Ситън, Браун, тук! — извика тя.
Благородните животни изскимтяха от радост, с един скок се метнаха по стъпалата и връхлетяха в стаята. Те се движеха толкова бързо, желанието им да близнат ръката на мисис Сейнт Ор беше така голямо, че тя не успяваше да вземе хартията, завързана за нашийника на Ситън.
Най-сетне се добра до писмото и го прочете високо.
До мисис Сейнт Ор, форт Лъки.
От бойното поле, Малък Мисури,
12 октомври
Всичко върви много добре. Срещнахме се със сиуксите на шест километра от Естакада, според предвижданията на Армстронг. Той показа чудесни качества и храброст. Сполучи успешно да се завърне от лагера на Изправената мечка, където е имал дързостта да се промъкне…
— Нети, пиленце, какво ти става? Да не би да ти е лошо? — попита мисис Пейтън, като хвана болната за ръката, защото тя извика и в миг изгуби и последния цвят на лицето си.
— Не… нищо… четете… от радост е — отговори тя, като молеше с жест мисис Сейнт Ор да продължи писмото.
Възползвахме се от благоприятния случай и без да чакаме подкрепленията, които ни бяха обещани от Нарами, разбихме сиуксите на пух и прах. Нашите загуби са трийсет и осем души, между които и двама офицери: лейтенант Грокъм и младият лейтенант Дейвид. Пейтън е жив и здрав. Армстронг е ранен от стрела в ръката. Ще бъдем във форта около осемнайсети, ако времето е благоприятно.
— На осемнайсети, а сега сме петнайсети. Това означава след три дни? — радостно извика мисис Пейтън.
— Той е ранен — прошепна с разтреперан глас Нети Дашууд — и може би…
— Нищо опасно не може да бъде, нали чухте, че е в ръката?
Изведнъж мисис Пейтън извика:
— Вижте, на нашийника на Браун има друго писмо!… Елате да го вземем. Елси!
И наистина едно пакетче се подаваше изпод този нашийник и едва се забелязваше. Бързо го взеха и прочетоха написаното върху плика:
За мис Нети Дашууд, форт Лъки
— Моля ви, прочетете ми го. Сега не мога да различа и една буква.
Писъмцето беше едва от десетина реда:
Младежът се държи като истински герой. Раната му е лека и не крие опасност. Сметнах, може би напразно, че трябва да пазя тайната Ви и с горчивина трябва да призная, че той и сега продължава да си мисли, че братовчедка Ви Джулиет е всичко за него. Ако имах правото да говоря, сърцето му щеше да узнае истинския път към щастието. Но обещах да мълча и ако той не се досеща, вината е Ваша, мило дете, а не негова. Въпреки това съм ядосан на този слепец, защото това негово сърце трябваше да се обърне най-сетне към Вас. Наистина, няма ли да е по-доб-ре, ако му се помогне за това?
Жените веднага се заеха да коментират получените вести, да препрочитат писмото на коменданта и се отдадоха изцяло на радостта си, че мъжете им са живи и здрави и скоро ще се завърнат. Те не забелязаха бързата промяна, която ставате с Нети Дашууд.