Имаше и невероятни случки. Ван Дайк, който презглава побягна от полесражението, неочаквано видя пред себе си Златната гривна. Макдиармид позна омразния си доносник и се нахвърли със сабята си върху него, но един куршум раздроби крака на сивия му кон и той остана неподвижен. А в това време Корнелиус си плю на петите и спря едва когато се видя далеч от изстрелите.
Франк Армстронг беше измежду първите, които се озоваха между индианските колони. Изведнъж се видя срещу Изправената мечка и се спаси от страшния удар само по чудо. Той беше ранен със стрела в ръката още в началото на боя и трябваше да се сражава само с десницата си. Като пришпорваше коня си, той успя да отбие насочения срещу него удар и да изпразни в гърдите на противника пистолета си. Вождът на дакота се строполи като сноп и не помръдна повече.
Цялото внимание на Франк сега се насочи към Златната гривна, който се биеше храбро на стотина метра от него. В душата си той му желаете да умре с оръжие в ръка. Франк се боеше за съдбата на Макдиармид — да не би да попадне в плен.
Чарли Колорадо успя да срази Червената луна с карабината си. Американския кон падна под ударите на четирима кавалеристи, които го бяха обградили. И когато загина Изправената мечка, индианците бяха напълно победени. Загубили половината си воини, притиснати от две страни, те престанаха да се сражават и един след друг хвърляха оръжието си. Само неколцина успяха да се спасят с бягство.
Накрая остана само една групичка, която продължаваше отчаяно и безнадеждно да се отбранява. Посред тези индианци беше и Златната гривна. Тези хора бяха въоръжени като белите и дадоха на войниците добър урок, но колкото повече броят им намаляваше, толкова по-плътно се събираха те около своя вожд, който едва се държеше на седлото след двете получени рани и голямата загуба на кръв. Хората му съвсем осезателно отстъпиха пред численото превъзходство на войската. Кавалеристите все повече стягаха обръча си около тях и наближаваше онзи миг, когато неколцината храбреци щяха да се видят съвсем сломени и заловени в плен. Но в най-критичната минута сред сражаващите се влезе конник с дрехи на шотландски планинец, хвана изнемощелия вожд, постави го като чувал пред себе си върху седлото и изчезна като светкавица на север.
Армстронг видя тази сцена и разбра всичко: доблестният Евън Рой избави Макдиармид благодарение на отчаяната си храброст.
Това беше последният епизод на сражението. Останалите индианци се впуснаха в бяг. Всичко продължи не повече от два часа, но смъртта беше взела богата жетва. И от двете страни имаше обезобразени трупове, охкащи ранени, осакатени коне и потоци от кръв.
Комендантът Сейнт Ор не позволи на войниците си да преследват побягналите. Той знаеше, че главната цел на битката е постигната и съюзът на индианските племена нямаше в скоро време да се поднови. Затова, щом видя, че бойното поле е изцяло под негов контрол, полковникът заповяда да се прекрати стрелбата и да се свири отбой.
Когато войниците се строиха, направиха проверка и известиха имената на онези, които липсваха. Бяха шейсет — двайсет и двама ранени и трийсет и осем убити. Отначало помислиха, че Ван Дайк е в числото на убитите, защото през последния час никой не го беше виждал. Вече решиха да впишат името му в списъка на загиналите, когато той се появи иззад прикритието блед и посрамен.
Успя да съобщи, че конят му бил убит под него и едва успял да се спаси от скалпиране.
За негова беда тази версия беше силно разклатена, защото конят му наистина беше намерен убит, но на петстотин метра от мястото на сражението. А изстрелът, който го беше убил, явно бе даден зад главата му, откъм ухото.
Тази история напълно погуби Ван Дайк в очите на полка. И без това вече много офицери страняха от него заради случая с Армстронг. Сега само двама-трима се решиха да отидат при него, и то за да му предложат да си подаде оставката.
— Знаеш ли какво, драги — каза му още същата вечер капитан Грюнт, когато се бяха събрали да пият пунш, — ще ти бъде невъзможно да останеш в полка. Може и да не си виновен, но обстоятелствата се обърнаха срещу теб и всички взеха страната на онзи малък интригант Армстронг. Трудно се рита срещу ръжен, по-добре е веднага да отстъпиш.
След този разговор Корнелиус се промъкваше към палатката си, но когато минаваше покрай тази на Армстронг, дочу своето име и верен на нрава си, спря да послуша.
Марк Мегер беседваше с ранения лейтенант. Той цял ден бе стърчал до полковника и бележникът му бе пълен с впечатления и бележки. Щом привърши сражението, още на самото място той написа чудесен репортаж за станалото, като го придружи със скици и рисунки. В следващите минути Чарли Колорадо вече препускаше към най-близката железопътна гара, прикътал драгоценната кореспонденция за „Хералд“.