Така вината за убийството ще падне върху архангел Гавраил, който ще я понесе далеч по-лесно от вас.
Наистина хемеопатичната магия, осъществявана с помощта на фигурки, се е практикувала нашироко със злото намерение да се отстранят от света омразни хора, но тя е използвана, макар и по-рядко, с доброто намерение да се помогне на някого. Иначе казано, използвали са я за облекчавания при раждане или с пожелание към безплодни жени да се сдобият с потомство. Така при батаките от о. Суматра, за да стане майка, безплодната жена трябва да направи дървена фигурка на дете, да я държи в полата си и да вярва, че така желанието й ще се сбъдне. Когато някоя жена на архипелага Бабар иска да има дете, тя поканва мъж, който сам е баща на много деца, да се моли вместо нея на Упулеро, духа на слънцето. От червено боядисан памук тя прави кукла и я държи на ръце, сякаш й дава да суче. После мъжът с многото деца взема кокошка и като я държи за краката, я допира до главата на жената и казва: „О, Упулеро, вземи кокошката, нека падне, нека падне дете, умолявам те, от сърце те моля, нека падне дете и се озове в ръцете ми и в скута ми!“ После пита жената: „Дойде ли детето?“, а тя отвръща: „Да, суче вече.“ След това многократният баща допира кокошката до главата на съпруга и промърморва никакво заклинание. Накрая заколват кокошката и я слагат заедно с малко бетел на домашния жертвеник. След церемонията из селото се разнася новината, че жената е родила и приятелките й идват да я поздравят. В този случай преструвката, че се е родило дете, е чисто магически ритуал, предназначен с помощта на подражанието или мимикрията да помогне наистина да се роди дете; има обаче и опит да се подсили ефектът на магията с молитва и жертвоприношение. Или с други думи, тук религията е примесена с магията и я подсилва.
Ако някоя жена ражда трудно, даяките от остров Борнео викат магьосника, който се заема да облекчи раждането по рационален път, като въздействува върху тялото на страдащата. Междувременно друг магьосник отвън се напряга да постигне същата цел със средства, които са напълно ирационални. Той в същност се преструва, че е родилката — към корема му, с помощта на увит около тялото плат, е прикрепен голям камък, който представлява детето в утробата. И като следва указанията, които му подвиква от мястото на действителното събитие неговият колега, той мести въображаемото бебе по тялото си и наподобява точно движението на истинското, докато то се появи на бял свят.
Същият, така любим на децата принцип да правиш нещо „наужким“ е накарал други народи да симулират раждане като форма на осиновяване, даже като средство да се върне в живота човек, когото са смятали за умрял. Ако се преструвате, че раждате момче или даже израснал, брадат мъж, който няма и капчица от вашата кръв в жилите си, то според примитивните закони и философия това момче или мъж е във всяко отношение действителен ваш син. Така Диодор разказва, че когато Зевс убедил ревнивата си съпруга Хера да осинови Херкулес, имитирайки действително раждане, богинята легнала в леглото и като притискала към гърдите си едрия герой, избутала го през дрехите си, докато той се изтърсил на земята и добавя, че и по негово време варварите осиновявали по същия начин. Твърдят, че обичаят се е запазил в България и сред босненските турци. Жената взема момчето, което иска да осинови, и го избутва или изтегля през дрехите си. От този момент нататък на него гледат като на истински неин син и той наследява цялото имущество на осиновителите си. При бераваните от Саравак, когато една жена иска да осинови пораснал мъж или жена, събира много хора и прави угощение. Седнала на видно място на издигнат високо и покрит стол, осиновителката дава възможност на осиновявания да пропълзи изотзад, между нейните крака. Веднага след като той направи това й се покаже отпред, всички започват да го галят с ароматни цветове от арекова палма и го превързват към жената. После, вързани така един за друг, осиновителката и осиновеният син или дъщеря в присъствието на поканените отиват докрая на къщата и се връщат обратно. Връзката, която се установява между двамата с тази образна имитация на раждане, е много сериозна — да оскърбиш осиновено дете се смята по-осъдително, отколкото да постъпиш по подобен начин с истинско дете. А в Древна Гърция, ако някого по погрешка го обявят за умрял и в негово отсъствие извършат погребален ритуал, той бил мъртъв за обществото, докато не се „роди повторно“. Той минавал през полата на някоя жена, после го окъпвали, пививали и му давали да „суче“. Такъв човек не можел свободно да се движи сред живите хора, докато церемонията не се извърши съвсем акуратно. При подобни обстоятелства в Древна Индия предполагаемият мъртвец трябвало да прекара първата нощ след завръщането си във вана, пълна със смес от вода и мазнина. Той стоял там с притиснати към гърдите юмруци и пазел пълно мълчание като дете в майчина утроба, докато в същото време над него извършвали всички свещени ритуали, които следвало да се извършат с бременна жена. На следващата сутрин той отново преминавал през всички свещени ритуали, в които е участвувал от раждането си до момента и особено важно било да се ожени при пълна тържественост за предишната си съпруга или за някоя друга жена.