И така, сякаш правото да се ожениш за дадено момиче и особено за царкиня, се давало нерядко като награда в спортно състезание. Затова няма защо да се изненадваме, ако преди да дадат някому дъщерите си за жени, римските царе са прибягвали до този древен обичай за проверка на личните качества на своите бъдещи зетьове и наследници. Ако моята теория е вярна, римският цар и римската царица олицетворявали Юпитер и неговата божествена съпруга и в това си качество изпълнявали ежегодната церемония на свещения брак, за да накарат посевите да растат, а хората и животните да се плодят и множат. Затова са правели онова, което, както можем да предположим, в земите по на север са правели в стари времена Майският крал и Майската кралица. Но вече видяхме, че правото да играеш ролята на Майски крал и да се жениш за Майската кралица понякога се придобива в спортно състезание, особено с надбягване. Това е може би остатък от стар сватбен обичай от вида, който разгледахме, предназначен да провери годността на кандидата за женитба. Логично е да предположим, че такова изпитание ще се приложи особено строго към царя. Нужна била гаранция, че той няма никакви лични дефекти и те да му попречат да изпълни онези свещени обреди и церемонии, от които според хората сигурността и благоденствието на общността ще зависят повече, отколкото изпълнението на неговите граждански и военни задължения. И ще е съвсем естествено от време на време да го подлагат отново на същото изпитание, за да демонстрира публично, че все още е годен за високото си призвание. Остатък от това изпитание сякаш е просъществувал в церемонията, известна като царското бягство (regifugium), която се изпълнявала всяка година в Рим до времето на империята. На двадесет и четвъртия ден на февруари принасяли жертва в Комициума, а след това Царят на свещените обреди побягвал от Форума. Можем да предположим, че първоначално наградата за най-бързия бегач при това Царско надбягване била едногодишна царска власт. В края на годината царят имал правото да участвува в надбягване за втори мандат и т.н., докато не бъде победен и свален от власт, а нищо чудно и убит. В такъв случай онова, което някога е било надбягване, започва да приема характера на бягство или преследване — на царя дават преднина, а след него тичат съперниците му и ако го настигнат, той трябва да отстъпи короната си, а може би и да загуби живота си от най-бързия в краката. С течение на времето човек с властен характер би могъл да се настани трайно на престола и да сведе ежегодното надбягване до привидно бягство, каквото е било вероятно в исторически времена. Някои тълкуват ритуала като чествуване на прогонването на царете от Рим, но това вероятно е било измислено допълнително, за да обясни церемонията, след като са забравили нейното първоначално предназначение. Далеч по-вероятно е, че разигравайки тази сцена, Царят на свещените обреди е поддържал древен обичай, който се е спазвал ежегодно по време на неговите предшественици — царете на Рим. Първоначалното предназначение на този обичай ще бъде винаги повече или по-малко предмет на догадки. Изложени тук, те се правят с пълното съзнание за трудностите и неяснотите, свързани с този въпрос.
И така, ако теорията ми е вярна, ежегодното бягство на римския Цар на свещените обреди било отживелица от времето, когато царската власт била едногодишна длъжност, която давали заедно с ръката на царкиня на победилия атлет или гладиатор. След това той и съпругата му разигравали ролите на бог и богиня в свещения брак, предназначен да осигури плодородието на почвата на принципа на хомеопатичната магия. Ако съм прав в предположението си, че в много ранни времена латинските царе олицетворявали бог и в това си качество редовно ги убивали, ще стане по-ясен тайнственият им или насилствен край, за който говорят преданията. Видяхме как според преданията, поради безбожното си подражание на Юпитер, един от царете на Алба бил убит от гръмотевица. Твърди се, че Ромул е изчезнал безследно както и Еней, или че оскърбените патриции го разкъсали на парчета и седми юли, денят на неговата гибел, бил празник, който напомнял на Сатурналия. Защото на този ден на робините позволявали своеобразни волности. Те се обличали като свободни жени, в одеждите на матрони и прислужнички и така стъкмени, излизали извън града, подигравали и осмивали всеки срещнат, биели се помежду си, удряли се и се замервали с камъни. Друг римски цар, който загинал насилствено, бил Таций, сабинският колега на Ромул. Според разказите той бил в Лавиниум, за да принесе публично жертва на потомствените богове, когато обидени от него хора грабнали от олтара ножовете и шишовете за жертвоприношения и го убили с тях. Обстоятелствата и начинът, по който са го заклали, говорят по-скоро за жертвоприношение, отколкото за убийство. Освен това, както обикновено твърдят, Тул Хостилий, наследникът на Нума, бил убит от гръмотевица, но много хора настоявали, че е убит поради интригите на Анк Марций, който царувал след него. Говорейки за повече или по-малко митичния Нума, типичния цар-жрец, Плутарх забелязва, че „неговата слава беше подсилена от съдбата на следващите царе. Защото от петимата, царували след него, последният бил свален и завършил живота си в изгнание, а от останалите четирима нито един не е умрял от естествена смърт: трима са убити, Тул Хостилий бил поразен от гръмотевица.“