Едва ли сред спазваните от диваците табу има по-многобройни и по-важни от забраните да се консумират определени храни и не е трудно да се докаже, че тези забрани произтичат от закона за подобието и са примери за отрицателна магия. Както дивакът използува за храна много животни и растения, за да придобие някои желани качества, с които смята, че те са надарени, той избягва да се храни с много други животни и растения, за да не придобие недостатъци, с които според него те са заразени. Като яде от първите, той прави положителна магия, а като се въздържа да яде от вторите, той прави отрицателна магия. По-нататък ще се натъкнем на много примери на положителна магия. Тук ще приведа само няколко случая на отрицателна магия, или табу. Например на войниците в Мадагаскар е забранено да използуват редица храни, да не би по пътя на хомеопатичната магия да придобият някои опасни или нежелани качества, които се предполага, че притежават тези храни. Така те не трябва да ядат месо от таралеж, „защото се смята, че това животно ще придаде на онези, които ядат от неговото месо, склонността си да се свива на кълбо“. По същите съображения войникът не бива да яде коляно от вол, за да не стане като вола слаб в коленете и да не може да върви. Освен това боецът трябва да внимава да не яде убит при бой петел или каквото и да е умряло от пронизване същество, а докато е на война, в къщата му не бива да се коли мъжко животно. Защото съвсем безспорно е според тях, че ако се храни с петел, убит при бой, самият ще падне на бойното поле, а ако се храни с месо от прободено с копие животно, сам ще бъде прободен. Ако докато го няма в къщата му, заколят мъжко животно, той самият ще бъде убит, може би дори в същия миг. Най-сетне малгашкият войник не трябва да яде бъбреци, защото на малгашки думата „бъбреци“ звучи като „застрелян“ и че ако той яде бъбреци, положително ще го застрелят.
Може би читателят е забелязал как в някои от предишните примери на табу се приема, че магическото влияние действува на значително разстояние — така при индианците алгонкини, когато ловецът на орли го няма у дома, на жените и децата му е забранено да използуват шило, да не би орлите да го издерат, макар самият той да е далеч от къщи; докато малгашкият войник е на война, в дома му не се коли мъжко животно, да не предизвикат загиването му с това. Съществена за магията е вярата в индуктивното влияние, което хората и нещата упражняват от разстояние. И ако науката има някакви съмнения, доколко е възможно дистанционно въздействие, магията не страда от подобни съмнения и телепатията е измежду основните й принципи. Съвременният привърженик на идеята, че е възможно един разсъдък да влияе на друг от разстояние, не би се затруднил да убеди в това един дивак — дивакът го е повярвал много отдавна; нещо повече, той се придържа към тази своя вяра с логическа последователност, каквато цивилизованият му съмишленик все още не е демонстрирал в своето поведение, поне доколкото на мен ми е известно. Защото дивакът не само вярва, че магическите церемонии въздействуват отдалеч на хора и предмети, той е убеден, че и най-простите ежедневни дейности могат да имат същото въздействие. Затова във важни случаи поведението на приятели и роднини, макар и да са отдалечени, се регулира от повече или по-малко усложнен кодекс от правила и небрежността на дадена група хора би могла да доведе до нещастие и дори до смъртта на отсъствуващите. Това в особена степен се отнася за случаите, когато мъжете са излезли на лов или на война. Тогава, за да се гарантират сигурността или успехът на намиращите се далеч ловци или бойци, роднините у дома трябва да внимават да правят някои неща или пък да се въздържат и да не правят други. Сега ще приведа няколко примера за тази магическа телепатия както в положителния, така и в отрицателния й аспект.