Когато лаоският ловец тръгне на лов за слонове, той предупреждава жена си по време на неговото отсъствие да не подстригва косите си й да не маже тялото си с мазнина, защото ако си подстриже косата, слонът ще разбие клопката, а ако се намаже — ще се промъкне през нея. Когато даяките излизат в джунглата на лов за диви прасета, онези, които остават в селото, не бива да докосват с ръце мазнина или вода, докато приятелите им не се върнат — иначе ловците ще бъдат с „мазни пръсти“ и дивечът ще им се изплъзне.
Ловците на слонове от Източна Африка вярват, че ако в тяхно отсъствие жените им са неверни, това „дава на слона власт“ над преследвачите и те ще бъдат убити или тежко ранени. Затова, ако някой чуе подобно нещо за жена си, той зарязва лова и се връща у дома. Ако ловец от племето вагого няма успех или бъде нападнат от лъв, той отдава това на съпружеска измяна и се връща у дома изпълнен с ярост. Докато е на лов, ако е седнала, жена му не позволява на когото и да било да минава зад нея или да застава пред нея, а ако лежи в леглото, трябва да бъде по очи. Индианците мохо в Боливия са убедени, че ако жената на някой ловец му изневери в негово отсъствие, ще го ухапе отровна змия или ягуар. Затова, ако му се случи подобно нещастие, то неизменно води до наказание, а често и до смъртта на съпругата независимо дали е виновна или невинна. Алеутският ловец на морски видри смята, че ако, докато го няма, жена му му измени или пък сестра му загуби девствеността си, той няма да убие и едно единствено животно.
Към един вид кактус, от който, ако човек хапне, изпада в екстаз, индианците хуичол в Мексико се отнасят като към полубог. Растението не вирее в тяхната област и всяка година група мъже отиват да донесат от него, като пътуването им трае четиридесет и три дни. Докато мъжете са на път, жените у дома допринасят за сигурността на отсъствуващите си съпрузи, като внимават да не вървят бързо, камо ли да тичат. Така те съдействуват, доколкото им е по силите, за осъществяването на тази свещена мисия, от която очакват облаги като дъжд, добра реколта и т.н. Имайки това пред вид, те си налагат строги ограничения, сходни с онези, наложени на съпрузите им. През цялото време, докато дойде празникът на кактуса, двете групи не се мият, с изключение на отделни случаи, при това само с вода, донесена от далечната област, където вирее свещеното растение. Освен това те постят строго, не ядат сол и са обвързани със стриктно полово въздържание. Който наруши закона, се наказва с болест и освен това поставя под заплаха резултата, към който всички се стремят. От браненето на кактуса, наречен кратуната на бога на огъня, могат да се спечелят здраве, щастие и живот, но тъй като чистият огън не може да облагодетелствува нечистите, мъжете и жените трябва не само да останат неопетнени през това време, но и да се очистят от петната на стари грехове. Затова четири дни след като мъжете потеглят, жените се събират и изповядват пред Дядо Огън с кои мъже са имали любов от раждането си до този ден. Не бива да пропуснат нито един, в противен случай мъжете може да не намерят нито един кактус. За да опресни паметта си, всяка от жените приготвя връв с толкова възли, колкото са били любовниците й. Занася връвта в храма и застанала пред огъня, високо назовава всички мъже, отбелязани на нея — име след име. Свършила изповедта си, тя хвърля връвта в огъня и когато богът го унищожи в чистия си пламък, прегрешенията са й простени и тя си отива в мир. От този момент нататък жените се пазят даже от това, мъж да мине близо край тях. Търсачите на кактуси също си признават всички слабости. За всяко свое прегрешение те връзват по един възел на връв и след като са „говорили на петте ветрове“, връчват броеницата на греховете си на водача, който ги изгаря в огъня.
Много туземни племена в Саравак са дълбоко убедени, че ако жените изневерят, докато мъжете им търсят камфор в джунглата, камфорът ще се изпари. Съпрузите „откриват“ кога съпругите им изменят по някакви чепове в дървото и както казват, много жени в миналото са били умъртвявани от ревнивците само по показанията на тези чепове. Освен това, ако мъжете им са излезли да събират камфор, жените не смеят да се докоснат до гребен — в противен случай вместо да се напълнят със скъпоценните кристали, цепнатините между жилките на дървото ще останат празни както пространството между зъбите на гребена. На островите Кай, на югозапад от Нова Гвинея, като пуснат на вода някакъв плавателен съд, който се готви да замине на далечно пътешествие, мястото му незабавно се покрива с палмови клони и става свещено. От този момент нататък, докато корабът не се завърне — никой не бива да стъпва на това място. Ако някой мине оттам, ще предизвика потъването на кораба. Нещо повече, през цялото време, докато той пътува, три или четири, специално подбрани за целта млади момичета трябва „да поддържат“ индуктивната връзка с мореплавателите и да допринасят с поведението си за сигурността и успеха на пътуването. Те не бива да напускат определената им стая освен при крайна нужда. Освен това през времето, за което се предполага, че корабът е в открито море, момичетата трябва да стоят напълно неподвижни, свити на рогозките си, с ръце, стиснати между коленете. Не бива да обръщат глава наляво или надясно, или да правят каквото и да е друго движение. Иначе морето ще подхвърля и клати кораба. Те нямат право да ядат лепкави храни, като например ориз, сварен в кокосово мляко, защото лепкавостта на храната ще затрудни преминаването на лодката през водата. Когато предположат, че моряците са стигнали вече до своята цел, строгостта на правилата малко се смекчава, но през цялото време, докато трае пътуването, на момичетата е забранено да ядат риба с остри кости или шипове, като например морска звезда, иначе приятелите им ще се натъкнат на остра, непоправима беда.