Индианците хуичол се възхищават на красивите шарки по гърбовете на змиите. Затова, когато жена от това племе се готви да тъче или бродира, съпругът й хваща голяма змия и я придържа с чатал, а в това време жената гали влечугото по цялата дължина на гърба и после прокарва същата ръка по челото и очите си, за да може да създаде такива красиви десени, каквито са шарките по гърба на змията.
Според принципа на хомеопатичната магия неодушевените предмети, както и растенията и животните, могат да излъчват около себе си благодат или проклятие в съответствие с вродената си природа и способността на магьосника да улови или ограничи, според случая, потока от блага или беди. В Самарканд жените дават на бебетата да смучат захарни пръчки и слагат в ръчичките им туткал, та когато детето порасне, думите му да са сладки, а ценните неща „да се полепят“ по пръстите му. Гърците смятали, че дреха, направена от вълната на разкъсана от вълк овца носи беда, като предизвиква сърбеж или възпаление на кожата на човека, който я носи. Съществувало също схващането, че ако във виното се пусне хапан от куче камък, това ще накара всички, които са пили от него, да се изпокарат. Бездетните жени на арабите от Моаб често заемат дрехи от други жени, които са имали много деца, с надежда дрехата да отнеме безплодието. Кафрите от Софала в Източна Африка много се страхували да не бъдат ударени с нещо кухо, например тръстика или сламка, и предпочитали да ги бият с яка дебела тояга или желязна пръчка, нищо че боли повече. Те смятали, че ако човек бъде бит с нещо кухо, ще му се стопят вътрешностите и ще умре. По Източните морета има големи миди, които бугинезите от Целебес наричат „старци“ (каджауо). В петък те обръщат „старците“ наопаки и ги поставят на прага на къщите си, като вярват, че който прескочи прага на къщата, ще живее дълго. При церемонията на посвещение брахманчето трябва да стъпи с десния си крак на камък и да повтори думите: „Стъпи на този камък, бъди твърд като камък!“; същата церемония се повтаря на сватбата от невестата брахманка. В Мадагаскар се противопоставят на безотговорността на съдбата, като заравят камък под тежкия основен стълб на дома. Вероятно широко разпространеният обичай да се кълнеш над камък отчасти поне се основава на вярата, че силата и здравината на камъка ще затвърдят клетвата. Така например старият датски историк Саксон Граматик разказва, че „когато избирали цар, древните стъпвали на забити в земята камъни и оттам обявявали за кого гласуват, та да предопределят с устойчивостта на камъните дълговечието на делото“.
Но макар „магическата сила“ на камъните изобщо да се дължи на общите им свойства като тежест и якост, на някои камъни или видове камък се приписва особена магическа сила в зависимост от техните индивидуални или специфични качества като форма и цвят. Например индианците в Перу използували едни камъни за увеличаване добива от царевицата, други — за увеличаване добива от картофи, и трети — за нарастване многочислеността на стадата. Камъните, използувани да увеличават добива от царевицата, били изсичани така, че да наподобяват царевичен кочан, докато тези, предназначени да накарат добитъка да се множи, имали формата на овца.
Из Меланезия е разпространено вярването, че някои свещени камъни обладават чудотворни свойства, които съответствуват на формата на камъка. Така изгладените от водата корали често изненадващо наподобяват плода на хлебното дърво. Затова, ако човек от Банксовите острови намери подобен корал, го поставя при корените на някои от своите хлебни дървета и очаква от това дървото да роди много. Когато резултатът отговаря на очакванията му и за да се отплати по подходящ, начин, той взема от други хора камъни, които имат по-малка прилика, и ги слага близо до своя, за да им „предаде“ магическото свойство. По същия начин камък с малки кръгове по него може „да донесе“ пари, а ако се намери голям камък с много малки камъчета под него, приличащи на опрасила се свиня, и отгоре се поставят пари, това неминуемо ще „донесе“ повече прасета. При тези и други подобни обстоятелства жителите на Меланезия приписват чудотворна сила не на самия камък, а на вселилия се в него дух и понякога, както вече видяхме, се опитват да предразположат духа, като слагат на камъка жертвоприношения. Но идеята за духовете, които трябва да бъдат умилостивени, е извън сферата на магията и попада в сферата на религията. Там, където тази идея е свързана с чисто магически принципи и практика, както в този случай, може общо взето да се приеме, че последните са основата, върху която по-късно е била присадена религиозната представа. Имаме сериозни основания да смятаме, че в еволюцията на мисленето магнита предхожда религията. Но към този въпрос ще се върнем отново.