За да си осигурят дълъг живот, китайците прибягват до сложни заклинания, които съсредоточават в себе си магическата същност, излъчвана на хомеопатичен принцип от времената и сезоните, от хората и нещата. Средствата, използувани за предаване на тези благотворни влияния, са чисто и просто дрехи „за умряло“. Много, китайци си ги приготвят приживе и обикновено искали да ги скрои и ушие неомъжено момиче или много млада жена, като си правели хитра сметка — тъй като подобна личност ще живее още много години, част от тази жизненост положително ще се предаде на дрехите и по този начин ще се отложи с много години времето, когато те ще се използуват по предназначение. Освен това някои предпочитали да ушият тези дрехи във високосна година, защото за китаеца било съвсем очевидно, че ако дрехите за погребение са ушити в необикновено дълга година, те ще удължат живота необикновено много. Сред тези дрехи имало едно наметало, на което се придавало особено значение и хората внимавали то да притежава необходимо безценно качество. То било дълго, тъмносиньо и по него със златен конец навсякъде била избродирана думата „дълголетие“. Ако на напреднал в годините родител подарят такова скъпо и великолепно наметало, известно като одежда за „дълголетие“, това се оценявало като акт на синовна преданост и деликатна проява на внимание. Предполагайки, че одеждата удължава живота му, собственикът я обличал често и най-вече при тържествени случаи, та да може дълголетието, изписано от златните букви, с които е обсипана тя, да упражни изцяло влиянието си върху него. Той непременно я обличал на рождения си ден, защото здравият смисъл кара китаецът да се запаси с много жизнена енергия на рождения си ден и през цялата година да се ползува от нея под формата на здраве и бодрост. Натруфен с великолепното наметало и попиващ с всичките си пори благотворното му влияние, щастливият собственик приемал самодоволно поздравите на приятели и роднини, които изразяват горещото си възхищение от великолепната погребална одежда и синовната преданост, подтикнала децата да направят такъв красив и полезен подарък на родителя си.
Друго приложение на максимата, че подобието поражда подобие, можем да открием във вярването на китайците, че съдбата на един град силно се влияе от неговите очертания и тя непременно се определя от това, какво наподобяват тези очертания. Разказват например, че едно време град Чънче фу, който наподобява шаран, често ставал жертва на съседния град Ючун, който има форма на рибарска мрежа, докато жителите на първия град не построили две високи пагоди. Веднага след построяването им двете пагоди упражнили своето благотворно влияние, като спирали въображаемата мрежа, преди да падне и омотае въображаемия шаран. Преди около четиридесет години мъдреците на Шанхай трябвало много да си блъскат главите, докато открият причината за едно местно въстание. След внимателно проучване установили, че въстанието се дължало на формата на голям новопостроен храм, който за нещастие наподобявал костенурка — животно с най-противен характер. Трудността била сериозна, опасността близка — да се срине храмът, би било липса на набожност, да се остави в същия вид, означавало да предизвикат поредица от подобни или още по-лоши бедствия. Но геният на местните специалисти по врачуване се оказал на висота, победно преодолял трудностите и отстранил опасността. Като запълнили двата кладенеца, които символизирали очите на костенурка, те ослепили непочтеното животно и го лишили от възможността да предизвиква нови беди.