Понякога хомеопатичната или имитативната магия бива призована да обезсили лошо предзнаменование, като осъществява с мимикрия онова, което то предвещава. Тогава съдбата е заобиколена и истинската беда се заменя с мнима. На Мадагаскар този метод да се мами съдбата е доведен до истинска система. На острова бъдещето на всеки човек се определя от деня или часа на неговото раждане и ако последните се окажат нещастни, съдбата му е белязана, освен ако злото може да се изтръгне, както казват там, с подмяна. Начините на изтръгване на злото из корен са различни. Например, ако човек е роден на първия ден от втория месец (февруари), къщата му ще изгори, когато той навърши пълнолетие. За да „хванат бика за рогата“ и да избягнат катастрофата, приятелите на семейството на новороденото изграждат в някоя нива или в кошарата навес и го изгарят. За да може тази церемония наистина да даде резултат, детето и майката трябва да са в навеса и да бъдат измъкнати оттам, преди да е станало твърде късно. Ноември пък е месец на сълзите и онзи, който се роди през него, му е писано да скърби. Но за да се разпръснат облаците, надвиснали над бъдещето му, е необходимо само да вземе капака от врящата тенджера и да го размаха. Капките, които падат, ще изпълнят ролята на неговата съдба и ще стане така, че очите му няма да ронят сълзи. По същата логика, ако съдбата е решила, младо, все още неомъжено момиче да види как спускат скръбно неродените му деца в гроба, то може да избегне нещастието по следния начин: убива скакалец, омотава го в парцал, за да наподоби саван, и започва да го оплаква, както оплаквала децата си Рашел, и не се оставя да я успокоят. Освен това взема дузина или повече скакалци, откъсва им по някое краче и крилце и ги нарежда около техния мъртъв и увит в саван другар. Бръмченето на изтерзаните насекоми и възбудените движения на осакатените им крайници символизират писъците и хълцането на оплаквачи на погребение. След като погребе покойния скакалец, девойката оставя другарите му да продължават „да го оплакват“, докато смъртта не ги спаси от страданията им, а самата тя прибира разпуснатите си коси и се отдалечава от гроба с походка и поведение на потънал в скръб човек. От този момент тя живее с щастливото очакване децата й да я надживеят, защото е невъзможно да ги оплаква и погребва два пъти. А ако съдбата се е отвърнала от човек още при раждането му и нищетата го е белязала за своя жертва, той може лесно да избегне ориста си, като купи за стотинки няколко евтини бисера и ги зарови. Че кой друг на този свят, освен богаташът може да си позволи да хвърли бисери на вятъра?
3. Контагьозна магия
Дотук говорихме преди всичко за онзи клон от индуктивната магия, който може да се нарече хомеопатична или имитативна магия. Както видяхме, ръководният принцип при нея е, че подобието поражда подобие, или с други думи, че следствието прилича на породилата го причина. Другият голям клон на индуктивната магия, който нарекох контагьозна или прилепчива магия, почива на схващането, че ако веднъж са били в съприкосновение, нещата остават завинаги а съприкосновение. И когато са съвсем отделени, каквото се случи на едното, то по индуктивен път ще се предаде и на другото. Така че логическа основа на контагьозната магия подобно на хомеопатичната, е погрешната асоциация на идеи; нейната физическа основа, ако изобщо може така да се каже, е някакъв вид материален медуим, който подобно ефира на съвременната физика свързва далечни предмети и предава въздействия от единия на другия. Най-често срещаният пример на контагьозна магия е магическата индукция между човека и отрязани части от него — например косми и нокти. И ако се сдобиеш с нечии коси или нокти, ти си в състояние, независимо от разстоянието, да упражниш волята си върху онзи, на когото са принадлежали. Това суеверие е разпространено из цял свят и по-нататък ще дадем примери, които го илюстрират.