„След като запалят tein-eigin кладата, започват да приготвят яденето си. Щом свършели да ядат, известно време се забавлявали около огъня с песни и танци. Към края на веселието човекът, който е изпълнявал длъжността ръководител на церемонията, изваждал голям хляб, изпечен с яйца и с подвити краища, наречен ат Bonnach beal-tine, т.е. белтейнски хляб. Разделял го на много парчета и го поднасял с голяма тържественост на присъствуващите. Имало определено парче и на когото се паднело, го наричали cailleach beal-tine, т.е. белтейнски карлайн — едно изпълнено с укор название. Щом се разбере кой е той, част от присъствуващите се престорват, че го слагат в огъня, но се намесват останалите, а те са повечето, и той бива спасен. На някои места го просват на земята и се правят, че го разкъсват на четири парчета. След това го замерват с черупки от яйца и той запазва незавидното название цяла година. А докато споменът за празника е все още свеж в паметта на хората, те се стараят да говорят за cailleach beal-tine сякаш е мъртъв.“
Към края на XVIII век обичаят Белтейн все още бил на мода в енорията Каландър, красива местност в западен Пъртшър. Енорийският свещеник от онова време го е описал по следния начин: „На първия ден от май, който се нарича Белтън или Балтейн, на бърдото се събират всички младежи от селото или паланката. В земята изкопават кръгъл ров, толкова дълъг, че около образуваната по този начин «маса» да се съберат всички, които дойдат. После запалват огън и приготвят ядене от яйца и мляко с гъстотата на крем. Омесват овесен хляб и го изпичат върху камък на жаравата. След като изядат крема, разделят хляба на много парчета, по възможност еднакви по размер и форма — толкова парчета, колкото са присъствуващите. След това намазват едно от парчетата с въглен, така че да стане съвсем черно. Слагат всичките парчета от хляба в шапка. Всеки изтегля със завързани очи своя късмет. Онзи, който държи шапката, получава последното парче. Който изтегли черното, е «нареченият» човек — той ще бъде принесен в жертва на Ваал, чиято благосклонност искат да измолят, та да направи годината плодородна и да се изхранят хора и животни. Няма много място за съмнение, че някога в тази страна, също както на изток, са правели онези нечовешки жертвоприношения, макар че сега подминават акта на жертвоприношението и само принуждават «начернения» човек да скочи три пъти през пламъците, с което обредната част на празника приключва.“
Томас Пенант, който пътувал из Пъртшър през 1769 г., разказва, че „на Първи май пастирите от всяко село извършват своя Белтейн — селско жертвоприношение. Изкопават квадратен ров и оставят в средата му чим, а на него наклаждат огън с дърва, на който приготвят голямо количество топло питие с яйца, масло, овесено брашно и мляко; има още много бира и уиски и всеки от присъствуващите донася по нещо. В началото на обреда част от топлото питие се разлива на земята като възлияние; при това всеки вади овесен хляб, на който има девет четвъртити издатини, всяка наречена на определено същество — предполагаемия пазител на техните стада или на някое определено животно, което ги унищожава; сетне хората се обръщат с лице към огъня и като чупят по една от издатините, я хвърлят през рамо и казват: «Това ти давам, запази конете ми; това е за теб, запази овцете ми; и т.н.» След това използуват същия обред срещу вредните животни: «Това давам на теб о, лисицо! Пожали моите агнета! Това е за тебе, о, качулата врано! Това е за теб, о, орльо!» Когато обредът приключи, се засищат с питието, а после двама души скриват останалото; и на следващата неделя се събират да довършат остатъците от предишното угощение.“
Друг автор от XVIII век описва празника Белтейн, който се чествувал в енория Лоугирайт в Пъртшър. Той пише: „На Първи май стар стил всяка година тук се чествува празник, наречен Белтейн. Празнуват го главно пастирите, които се събират на групи по дванадесет души по нивите и си приготвят вечеря от варено мляко и яйца. Ядат я с някакви хлебчета, изпечени за случай, чиято повърхност е покрита с издатини, наподобяващи гърди.“ В последното описание не се споменава за огньове, но вероятно е имало, защото един съвременник ни уведомява, че в енория Къркмайкъл, която граничи на изток с Лоугирайт, обичаят да се пали огън на полето и да се пече осветен хляб на Първи май не бил напълно забравен по негово време. Можем да предположим, че хлябът с издутините по-рано се е използувал, за да определи кой ще трябва да е „белтейнският карлайн“ — жертвата, обречена на пламъците. Следа от този обичай е оцеляла може би в традицията на Първи май да се пекат специални овесени хлебчета и да се търкалят по склона; защото се е смятало, че онзи, чийто хляб се разчупи, докато се търкалят, ще умре или ще е нещастен през следващата година. Тези хлябове или бенък, както ги наричат в Шотландия, изпичали по обикновения начин, по ги намазвали с рядка смес, приготвена от разбити яйца, мляко или сметана и малко овесено брашно. Обичаят сякаш бил разпространен в или близо до Кингъси (Инвърнесшър).