През втората половина на XVII век в Североизточна Шотландия все още палели белтейнски огньове; пастирите от няколко стопанства събирали сухи дърва, запалвали ги, танцували и се завъртали три пъти по посока „към юг“ около горящата клада. Но в този район, според по-късен източник, белтейнските огньове не се палели на първи, а на втори май стар стил. Наричали ги костни огньове. Хората вярвали, че тази вечер и през нощта бродят вещици и омагьосват добитъка, крадат млякото на кравите. За да се противопоставят на тези злосторства, окачвали над вратите на оборите парчета от салинка (също известно като самодивско дърво — Бел. пр.) и орлови нокти, но най-вече самодивско дърво и всеки стопанин и ратай палел огън. Струпвали стара слама от покривите, нова слама, съчки или метли и ги запалвали малко след залез. Докато част от присъствуващите подмятали горящата маса, други грабвали части от нея на вили или върлини, тичали насам-натам и ги държали колкото се може по-високо. Междувременно младите танцували около огъня или тичали през дима и викали: „Огън пламти и изгори вещиците; огън, огън, изгори вещиците!“ В някои области търкаляли из пепелта голям кръгъл хляб от ечемичено или овесено брашно. Когато всичкото гориво се свършело, хората разпръсвали пепелта надалеч и докато не стане съвсем тъмно, продължавали да тичат из нея и да викат: „Огън, изгори вещиците!“
На Хебридската островна група „белтейнският бенък“ е по-малък, отколкото на Св. Михаил, но се приготвя по същия начин; в Уист вече не ги използуват, но отец Алан си спомня, че е гледал как неговата баба меси такова нещо преди двадесет и пет години. Освен това обикновено на Първи май се прави и сирене, което се пази до следващия Белтейн, нещо като муска срещу омагьосване на млечните продукти. Изглежда, че белтейнските обичаи са били същите, както и по други места. Всички огньове се загасявали и се запалвал един голям, на върха на хълма, и около него подкарвали добитъка „по посока на слънцето“ (deisil), да бъде запазен през цялата година от болести.
И в Уелс спазвали обичая със запалването на белтейнските огньове в началото на май, но денят, в който ги палели, се променял — от 30 април до 3 май. Понякога получавали огън чрез триене на две парчета дъб, както личи от следното описание: „Запалиха огъня по този начин. Девет мъже си обръщаха джобовете да проверят, че по тях няма какъвто и да е метал. Тогава отиваха в най-близката гора и събираха пръчки от девет различни вида дървета. Отнасяха ги на мястото, където трябваше да се запали огънят. Там изкопаваха кръгла дупка в тревата и нареждаха напряко пръчките. Навсякъде около кръга стояха хора и наблюдаваха какво става. Един от мъжете вземаше две парчета дъбово дърво и ги триеше, докато се запали огън. Поднасяха го към съчките и скоро се получаваше голям пламък. Случваше се да подготвят два огъня един до друг. Тези огньове, независимо от това, дали са един или два, наричаха coelcerth, т.е. огън на открито. Разчупваха на четири кръглите хлебчета от овесено брашно и черно брашно, поставяха ги в малък брашнен чувал и всеки трябваше да вземе своя пай. По традиция последното парче в торбата се падаше на онзи, който я държи. Всеки, комуто се случи да вземе парче чер хляб, трябваше да скочи три пъти през пламъците или да притича три пъти между двата огъня и хората мислеха, че по този начин ще се осигури богата реколта. Виковете и писъците на онези, които трябваше да понесат изпитанието, се чуваха надалеч, а другите, дето им беше късметът парче от овесените хлебчета, пееха, танцуваха и пляскаха одобрително с ръце, докато притежателите на черните парчета прескачаха три пъти пламъците или притичваха три пъти между двата огъня.“