Заслужава да се отбележи поверието, че като прескочат три пъти огньовете или притичат три пъти между тях, хората си осигуряват богата реколта. Според друг източник, който описва уелския фолклор, начинът, по който се предполагало, че се постига този резултат, е следният: „огньовете, запалени на май или по време на лятното слънцестоене, запазвали земята от магия и следователно осигурявали добра реколта. И пепелта се смятала ценна муска.“ Следователно, както изглежда, хората приемали, че топлината на огньовете опложда нивите, но не пряко, като стимулира семената в почвата, а косвено, като противодействува на злокобното влияние на вещиците или като изгаря тях самите.
Има основание да смятаме, че белтейнски огньове са се палели и в Ирландия, защото Кормък „или вместо него някой казва, че Първи май произлиза от «щастлив огън», или «два огъня», които друидите от Ерин палели на този ден с големи заклинания; и добавя, че водели добитъка при тези огньове или го прекарвали между тях като предпазна мярка против болестите на годината“. Обичаят да се прекарва добитъкът през или между огньовете на Първи май или в навечерието на Първи май се е запазил в Ирландия до времето, което още живее в спомените на хората.
Първи май е голям народен празник в по-вътрешните и южните части на Швеция. В навечерието му по всички височини и могили пламват, големи огньове, които трябва да са запалени от удрянето на два кремъка. Всяко голямо селце има свой огън, около който младите танцуват в кръг. Старите хора наблюдават дали пламъците се накланят на север или на юг. В първия случай пролетта ще е студена и ще закъснее, а във втория ще е мека и благоприятна. В навечерието на Първи май младите хора в Чехия палят огньове по височини и хълмове, по кръстопътища и в пасбища и играят около тях. Те прескачат не само искрящата жарава, но дори и пламъците. Обичаят се нарича „изгаряне на вещиците“. По някои места изгаряли в огньовете чучело, представляващо вещица. Трябва да помним, че навечерието на Първи май е ползуващата се с печална слава Валпургиева нощ, когато вещиците се носят навсякъде из въздуха и бързат да изпълнят пъклените си планове. В тази нощ на вещиците децата във Фойгтванд също палят огньове по височините и ги прескачат. Нещо повече, те размахват запалени метли или ги подхвърлят във въздуха. Докъдето стига светлината на големите огньове, дотам нивите ще са благословени. Запалването на огньовете на Валпургиевата нощ се нарича „прогонване на вещиците“. Обичаят да се палят огньове в навечерието на Първи май (Валпургиевата нощ), за да се изгорят вещиците, е или поне е бил широко разпространен в Тирол, Моравия, Саксония и Силезия.
5. Еньовденски огньове
Но времето, когато тези огнени празници се чествуват най-много в Европа, е лятното слънцестоене, т.е. навечерието на Еньовден (23 юни) или на самия Еньовден (24 юни). На тях е придадена лека християнска окраска, като са нарекли този ден на името на св. Йоан Кръстител, но не можем да се съмняваме, че чествуването датира от време, което далеч предшествува началото на нашата ера. Лятното слънцестоене или Еньовден е важна, повратна точка в движението на слънцето, което, след като с всеки изминат ден се изкачвало все по-високо и по-високо на небето, спира и започва да се връща назад, надолу по небесния си път. Няма как първобитният човек да не е наблюдавал с тревога един такъв момент веднага щом е забелязал и е започнал да размишлява за пътя на големите светила; и все още неразбрал своята собствена безпомощност пред огромните циклични промени в природата, той сигурно си е представял, че е в състояние да помогне на слънцето в неговия привиден упадък — да подкрепи неговите олюляващи се стъпки и да запали наново притихващия огън на червената лампа в немощната му ръка. Може би и в мисли от такъв род трябва да търсим зараждането на еньовденските празници на нашите европейски селяни. Какъвто и да е техният произход, те са разпространени навсякъде по тази част от земното кълбо, от Ирландия на запад до Русия на изток и от Норвегия и Швеция на север до Испания и Гърция на юг. Според един средновековен автор трите основни черти на еньовденските празници били големите огньове, шествията с факли из нивите и обичаят да се търкаля колело. Той разказва, че момчетата горели кости и всевъзможна мръсотия, за да произведат отвратителен дим и че димът прогонвал някои злосторни дракони, които по това време, възбудени от лятната горещина, се съвъкуплявали във въздуха и отравяли кладенците и реките, като изпускали семето си в тях; и обяснява обичая с търкалянето на колелото с това, че то символизира слънцето, което, стигнало до най-високата точка на елиптичния си път, започва да се спуска.