Читателят ще се изкуши да запита: „Как така умните хора не са открили по-рано заблудата на магията? Как са продължавали да хранят надежди, които са били вечно обречени на разочарование? С какво сърце са продължавали да разиграват древни клоунади, които водели до нищо, и да мърморят тържествени абракадабри, които оставали без последици? Защо продължавали да се придържат към вярвания, които опитът така категорично опровергавал? Как се осмелявали да повтарят опити, които така често са се проваляли?“Отговорът, струва ми се, че не е било така лесно да се открие заблудата, защото провалът съвсем не бил така очевиден, тъй като в много, може би в повечето случаи желаното събитие наистина настъпвало подир по-дълъг или по-къс интервал от изпълнението на ритуала, предназначен да го предизвика, и била нужна необикновена проницателност, за да се прозре, че и в тези случаи той по необходимост не е причина за събитието. Всяка церемония, предназначена да накара вятърът да задуха, дъждът да завали или да предизвика смъртта на врага, рано или късно ще бъде последвана от събитието, което се очаква да доведе, и можем да извиним първобитния човек, че гледал на него като пряк резултат от церемонията и най-доброто възможно доказателство за нейната резултатност. По същия начин обредите, изпълнявани сутрин, за да помогнат на слънцето да изгрее, и през пролетта — да накарат дремещата земя да се събуди от зимния си сън, неизбежно ще изглеждат увенчани с успех, поне в зоните с умерен климат защото там слънцето запалва всяка сутрин златната си лампа на изток и година след година пролетната земя се окичва отново с богата зелена наметка. Затова практичният дивак с консервативните си инстинкти може да не се вслушва в теоретични съмнения, в тънките подробности на философствуващи радикали, които си позволяват да намекват, че в края на краищата изгревът на слънцето и настъпването на пролетта може да не са пряка последица от точното изпълнение на някакви ежедневни или ежегодни церемонии и слънцето може да продължава да изгрява, а дърветата да цъфтят, ако церемониите се разредят или даже преустановят. Останалите естествено ще отхвърлят с презрение и възмущение тези скептични съмнения като празни заблуди, които подкопават вярата и са очевидно опровергани от опита. Те могат да кажат: „Има ли нещо по-просто от това, че когато запаля моята свещичка на земята, слънцето запалва големия си огън горе на небето? Аз би трябвало да съм щастлив, като зная, че като си облека зелената дреха през пролетта и дърветата ще направят същото! Тези факти са очевидни за всекиго и аз съм за тях. Аз съм обикновен практичен човек, а не някакъв теоретик и не търся под вола теле, нито пък оспорвам логиката. Както и да е, нямам нищичко против да си позволяваш теории, гадания и тям подобни, стига, разбира се, да не ги провеждаш на практика. Но щом ми се позволи да се придържам към фактите, тогава за мен нещата са ясни.“ За нас е очевидно, че този начин на разсъждение е погрешен, защото той борави с факти, които отдавна сме приели. Но приложете абсолютно същия довод към все още спорни въпроси и вижте дали една британска аудитория няма да го приветствува като разумен и да оцени оратора, който го е използувал, като сигурен човек, може би неблестящ или ефектен, но в замяна на това съвсем здравомислещ и практичен. Ако подобен начин на разсъждаване може да издържи изпитанието и в наше време, защо се чудим, че диваците не са го разкрили толкова дълго.
ГЛАВА V
Магията управлява времето
1. Магьосникът с обществени функции
Читателят вероятно помни, че в лабиринта на магията ни отведе анализът на два различни типа човекобог. Това бе следата, която водеше нашите самотни стъпки през лабиринта и най-сетне ни изведе на по-високо място. И оттам, докато си почиваме за малко край пътя, можем да огледаме току-що изкачената пътека и нагоре по-дългия и по-стръмен път, който ни предстои.
В резултат на предходното изложение можем за удобство да разграничим двамата човекобогове, съответно като човекобог на религията и на магията. Първият е същество, различно и по-висше от човека. Вселило се в човешко тяло, то проявява своята свръхчовешка власт и познание, като върши чудеса и пророкува посредством временното си обиталище от плът, където е благоволило да се подслони. Затова можем също така сполучливо да го наречем вселил се или въплътил се човекобог. При него човешкото тяло е само крехък земен съд, изпълнен с божествен и безсмъртен дух. От своя страна човекобогът от магически тип е чисто и просто човек с необикновени способности, каквито повечето му събратя приписват, но в по-малка степен и на себе си; защото едва ли има човек в първобитното общество, който да не се занимава, макар и само от време на време, с магия. Така, докато човекобогът от първия или вселил се тип извлича своята божествена същност от божество, което е прикрило небесното си сияние зад сивата маска на земния калъп, човекобогът от втория тип извлича необикновената си сила от някакво физическо съзвучие с природата. Той е не само обвивка за божествен дух. Цялото му същество, телом и духом, е така фино настроено към хармонията на света, че докосването на ръката или обръщането на главата му може да предизвика трепет, който ще премине през всеобщата схема на нещата и обратно, божественият организъм е така изострено чувствителен към подобни незначителни промени в заобикалящата го среда, каквито обикновеният смъртен съвсем не би могъл да долови. Но колкото и ясно да е очертана на теория — на практика границата между тези два типа човекобогове рядко се проявява с точност и по-нататък няма да настоявам на нея.