По същия начин в Швабия младежи и девойки прескачат, хванати за ръка, еньовденския огън и се молят хмелът да порасте три лакти висок, подпалват сламени колела и ги пускат да се търкалят надолу по склона. Понякога, като прескачали огъня по Еньовден, хората подвиквали: „Леи, лен! Нека тази година ленът порасте три лакти висок!“ В Ротенбург накичвали с цветя грубо чучело с форма на човек, наречено Ангела, и го изгаряли в еньовденския огън, а след това момчетата прескачали тлеещите въглени.
В Баден децата също събирали от къщите гориво за огъня на св. Йоан Кръстител и през него младежите и девойките прескачали по двама. И тук, както и другаде, може да се проследи тясна връзка между кладите и реколтата. По някои места се смятало, че онези, които прескочат през пламъците, няма да страдат по жътва от болки в гърба. Понякога, докато прескачали пламъците, младите викали: „Нека хмелът порасте три лакти висок!“ Изглежда, из Баден е била широко разпространена идеята, че хмелът и житото ще пораснат високи, колкото високо пламтят огнените езици. Смятало се, че родителите на младежите, които скачат най-високо над огъня, ще имат най-богата реколта; от друга страна, ако човек не е дал нищо за огъня, неговите посеви нямало да са благословени, а хмелът нямало изобщо да порасте. В Едерслебен, близо до Сангерхаузен, забивали в земята висок стълб и на него окачвали на верига катранено буре, така че да опре в земята. Подпалвали бурето и го завъртвали около стълба и това давало повод за радостни възгласи.
В навечерието на Св. Йоан Кръстител в Дания и Норвегия палели огньове по пътища, открити места и по височините. Хората в Норвегия смятали, че огньовете прогонват болестите по добитъка. Твърдят, че в навечерието на Еньовден дори сега палели огньове по цяла Норвегия. Палят ги, за да пъдят вещиците, които тази нощ летели от всички страни към Блоксберг, където живеела голямата вещица. В Швеция нощта преди Св. Йоан (Св. Ханс) е най-веселата от цялата година. В някои части на страната, особено в провинциите Бохус и Скания и в областите, граничещи с Норвегия, той често се отбелязва със стрелба на оръжия и големи огньове, които преди наричали Балдерови клади (Balder’s Balar); разпалват ги привечер по хълмове и възвишения и те хвърлят кървава светлина върху околната местност. Хората танцуват около огньовете и ги прескачат. В навечерието на Св. Йоан Кръстител в някои части на Норланд палят големи огньове на кръстопътищата. В тях горят девет различни вида дърво и зрителите хвърлят в пламъците една отровна гъба и така противодействуват на властта на тролите и другите зли духове, които според тях бродят тази нощ; защото в този тайнствен час планините се разтварят и за известно време от техните дълбини се изсипва нечестивата сган да танцува и безчинствува. Селяните вярват, че ако в околността се намира трол, ще се покаже, а ако видят някое животно, например коза или козел близо до пламтящата и пукаща клада, те са дълбоко убедени, че това не е никой друг, а лично Злият дявол. Освен това заслужава да се отбележи, че в Швеция навечерието на Св. Йоан Кръстител е празник не само на огъня, но и на водата, защото се предполага, че по това време някои свещени извори са надарени с чудотворни лечебни свойства и много болни отиват при тях, за да лекуват недъзите си.
В Австрия еньовденските обичаи и суеверия наподобяват немските. В някои части на Тирол например палят големи огньове и мятат горящи дискове във въздуха. На Еньовден в долината на р. Ин из селото разкарвали парцаливо чучело, а после го изгаряли. Отначало го наричали Лотер, а после го изопачили на Лютер. В Абрас, едно от селата, където изгарят по този начин чучело на Мартин Лютер, казват, че ако минеш през селото между единадесет и дванадесет часа през нощта срещу Св. Йоан Кръстител и се измиеш в три кладенеца, ще видиш всички онези, които ще умрат през следващата година. На Св. Йоан Кръстител (23 юни) простолюдието в Грац правело кукла, наречена Татерман, влачели я по земята към онова място на реката, където жените белят платното, и я замеряли с горящи метли, докато се подпали. В Ройте (Тирол) вярват, че ленът ще порасте толкова, колкото високо скачат на еньовденската клада, затова същата нощ вземат парчета обгоряло дърво от нея, забиват ги в ленените ниви и ги оставят там, докато приберат ожънатия лен. В Долна Австрия палят по височините големи огньове и около тях момчетата буйствуват и размахват факли, напоени с катран. Онзи, който прескочи три пъти през пламъците, няма да страда от треска през годината. Освен това намазват с катран колела от каруца, запалват ги и ги пускат да се търкалят пламтящи по склоновете.