Големите огньове продължават да пламтят на Еньовден из цяла Чехия. Следобеда момчетата обикалят от къща на къща с ръчни колички и събират гориво, като заплашват свидливите, които не искат да дадат своя дял. Понякога младите мъже повалят висока, стройна ела в гората, за да я изправят след това на някоя височина, а момичетата я накичват с китки, венци от листа и червени панделки. После натрупват около нея съчки и когато падне тъмнината, ги запалват. Докато лумнат пламъците, младежите се катерят по дървото и свалят поставените от момичетата венци. След това младежи и девойки застават от двете страни на огъня и се гледат през венците, да видят дали ще са си верни и ще се оженят ли през следващата година. Сетне момичетата подхвърлят венците през пламъците на момците и тежко на несръчния обожател, който не успее да хване венеца на своята изгора. Когато пламъците намалеят, всяка двойка се хваща за ръце и прескача три пъти огъня. Който направи това, няма да боледува от треска през годината, а ленът ще порасне толкова високо, колкото скачат младите. Момиче, което в навечерието на Еньовден види девет огъня, ще се ожени, преди да изтече годината. Отнасят опърлените венци по домовете и там ги пазят внимателно през цялата година. При гръмотевични бури изгарят в огнището по мъничко от венеца и произнасят молитва; част от него дават на кравите, когато боледуват или се отелват, а с останалото опушват къщата и обора, та хора и животни да са здрави и добре.
Понякога намазват със смола старо колело от каруца, запалват го и го пускат да се търкаля надолу по склона. Случва се момчетата да съберат всички износени метли, които могат да докопат, да ги натопят в катран, да ги подпалят и да ги размахват или да ги подхвърлят нависоко във въздуха. Или пък се втурват на групи по склона, размахват пламтящи метли и крещят. Остатъците от метлите и жаравата от огъня заравят в зелевите градини, за да запазят реколтата от гъсеници и мушици. Някои хора забиват овъглени пръчки и посипват пепел от еньовденския огън в засетите си ниви и по ливадите, в градините и по покривите на къщите си като талисман против гръмотевици и лошо време; или пък си представят, че поставената на покрива пепел няма да допусне в къщата да избухне какъвто и да е пожар. В някои райони, докато гори еньовденският огън, се коронясват или се опасват с див пелин — предполага се, че това е защита против призраци, вещици и болести; венецът от див пелин е сигурна предпазна мярка против възпаление на очите. Понякога момичетата гледат пламъците през гирлянди от полски цветя, като молят огъня очите и клепачите им да станат по-здрави. Онова от тях, което направи това три пъти, няма да страда от възпаление на очите през тази година. На някои места в Чехия прекарвали кравите през еньовденския огън като предпазна мярка против магия.
И в славянските страни чествуват празника на лятното слънцестоене с подобни обичаи. Видяхме вече, че в навечерието на Св. Йоан Кръстител руските младежи и девойки прескачат голям огън на двойки, като носят в ръце сламено чучело на Купала. През нощта срещу Св. Йоан Кръстител в някои части на Русия изгарят или хвърлят в течаща вода статуя на Купала. Пак в Русия, когато скачат през дима и пламъците, младите носят гирлянди от цветя и пояси от свещени билки; случва се да прекарват и добитъка през огъня, за да го предпазят от вълшебници и магьосници, които по това време гледат как да пият мляко. В Белорусия през пощата срещу Св. Йоан Кръстител забиват обвит в слама стълб и го подпалват. Когато пламъците се издигнат, селянките хвърлят в тях брезови клонки с думите „Дано ленът ми да е висок като този клон!“ В Рутения огньовете се палят от пламъка, получен при триене на дърво. Докато старейшините са заети с това „въртене“ на огъня, останалите запазват почтително мълчание, но когато от дървото лумне огън, те започват да пеят весели песни. Щом запалят огньовете, младите се хващат за ръце и на двойки прескачат, ако не през пламъците, то през дима, а след това прекарват и кравите през огъня.
В много части на Прусия и на Литва в навечерието на Еньовден палят големи огньове. Всички височини, докъдето ти стигат очите, са осветени от пламъци. Хората ги смятат за предпазна мярка срещу магия, гръмотевица, градушка и болести по добитъка, особено ако на сутринта прекарват добитъка през местата, където са горели огньове. Но огньовете предпазват стопанина най-вече от коварството на вещиците, които се опитват със заклинания и магии да откраднат млякото от кравите му. Затова рано на следващия ден ще видите младежите, които са палили огъня, да обикалят от къща на къща и да получават гърнета с мляко. По същата причина забиват репеи и пелин по портите или плета, там, откъдето кравите минават, като отиват на паша, защото това се смята за предпазна мярка против магия.