В Шато Тиери, в департамента Ена, обичаят да се палят огньове и да се танцува на празника Св. Йоан Кръстител се запазил до около 1850 г.; палели огньове особено когато юни се случел дъждовен и хората смятали, че като запалят огньовете, дъждът ще спре. Във Вогезите все още има обичай на Еньовден да се палят големи огньове по височините; населението вярва, че те помагат да се запазят плодовете и да се осигури добра реколта.
В навечерието на Св. Йоан Кръстител палели големи огньове почти във всички селца на Поату. Хората ги обикаляли три пъти с клон от орех в ръка. Овчарките и децата прокарвали над пламъците клонки от овча опашка (verbascum) и лешник. Предполагало се, че лешниците лекуват зъбобол, а овчата опашка пази добитъка от болест и магия. Когато огънят угаснел, хората вземали със себе си част от пепелта и я пазели в къщи като предпазна мярка против гръмотевици или я разпръсвали по нивите, за да унищожат по този начин къклицата и другите плевели. Освен това в Поату имали обичай в навечерието на Св. Йоан Кръстител да търкалят по нивите горящо колело, обвито в слама, за да ги оплодят.
В планинската част на Команж (Южна Франция) приготвяли Еньовденския огън, като разцепвали ствола на високо дърво, натъпквали пукнатината с талаш и го запалвали. На върха на дървото връзвали венец от цветя и в момента, когато пламъците лумвали, мъжът, който се е оженил последен, трябвало да се покатери по стълба и да свали цветята. В равнинните части на същата област горивото за еньовденските огньове подготвяли по обикновения начин, но това трябвало да направят мъжете, които са се оженили след последния летен празник и всеки от тези щастливци бил длъжен да сложи на купчината венец от цветя.
В Прованс летните огньове са все още популярни. Децата ходят от врата на врата, молят за гориво и много рядко биват отпратени с празни ръце. Преди свещеникът, кметът и общинските съветници образували шествие, отивали при огъня и дори благоволявали да го запалят, след което множеството обикаляло три пъти около горящата купчина дърва. В Екс летният празник се ръководел от т.нар. крал, избран сред младежите заради умението си да стреля по нишан, оформен като папагал. Той подбирал своите помощници и придружен от великолепна свита, отивал при огъня, запалвал го и откривал танците около него. На следния ден раздавал щедри дарове на последователите си. Властта му траела една година, през която се радвал на определени привилегии. Разрешавало му се да присъствува на литургията, обслужвана от главата на ордена на Рицарите на св. Йоан Кръстител на празника на светеца; имал право да ловува и в къщата му не можели да настаняват войници. Една от гилдиите в Марсилия също избирала на този ден крал на badache, т.е. двойната брадва, но както изглежда, той не палел огъня, а това правел най-тържествено префектът или друг представител на ръководителите на града.
В Белгия обичаят да се палят летни огньове е изчезнал отдавна в големите градове, но се е запазил все още в селските райони и в малките градчета. В тази страна палят огньове на открито и танцуват около тях в навечерието на Петровден (29 юни) точно по същия начин, както и в другите страни, където го празнуват в навечерието на Св. Йоан Кръстител. Някои казват, че също като тези на Св. Йоан Кръстител, огньовете на Св. Петър се палят, за да се прогонят драконите. Във френска Фландрия до 1789 г. в летния огън изгаряли неизменно сламено чучело, изобразяващо мъж, а на Петровден (29 юни) изгаряли чучело на жена. В Белгия хората прескачат летните огньове, за да се предпазят от колики и запазват пепелта в къщи — за да се предпазят от пожар.