В много части на Англия е имало обичай да се палят огньове в деня на лятното слънцестоене и обикновено хората танцували около тях и ги прескачали. В Уелс смятали, че трябва да има три или девет различни вида дървета и обгорели снопове съчки от предишния летен огън, за да се запали новият и той обикновено пламтял на възвишения.
В долината р. Гламорган пускали да се търкаля надолу по склона обвито в слама и запалено колело от каруца. Ако продължавало да гори през целия си път надолу и пламтяло дълго време, очаквали богата реколта. В навечерието на лятното слънцестоене на о. Ман палели огньове на всяка нива откъм страната, от която духа вятърът, така че димът да премине над житото; освен това прибирали добитъка и обикаляли няколко пъти около него със запален прещип. В Ирландия прекарвали добитъка, особено яловия, през летните огньове, а пепелта разхвърляли по нивите, за да ги оплодят, или пък разнасяли по тях разпалени огньове, за да не ги нападне главня или паразити. В Шотландия има малко следи от летни огньове, но по това време в планините на Пъртшър пастирите обикаляли около краварниците три пъти по посока на слънцето с разпалени факли. Правели го, за да пречистят стадата и да ги предпазят от болести.
Практиката да се палят огньове на открито в навечерието на лятното слънцестоене, да се танцува около тях или да ги прескачат е или поне доскоро е било нещо обикновено по цяла Испания и в някои части на Италия и Сицилия. На о. Малта палят големи огньове в навечерието на Св. Йоан Кръстител (денят на лятното слънцестоене); по-рано Великият магистър на Ордена на св. Йоан палел на тази вечер катранени бурета, сложени пред светата Болница. Както твърдят, и в Гърция обичаят на Св. Йоан Кръстител да се палят огньове и хората да ги прескачат е разпространен навсякъде. Една от причините, с които го обясняват, е желанието да се избавят от бълхи. Според друго сведение, докато прескачали огъня, жените викали: „Оставям греховете си назад!“ На о. Лезбос палят огньове в навечерието на Св. Йоан Кръстител край дървета и хората ги прескачат по три пъти с камък на главата и произнасят думите: „Прескачам заешкия огън, главата ми е камък!“ На о. Калимнос смятат, че летният огън осигурява изобилие през идващата година, а освен това помага да се избавят от бълхи. Хората танцуват и пеят около огньовете, с камъни на главите, а после прескачат пламъка или пламтящата жарава. Стихне ли огънят, хвърлят камъните в него, а когато почти е изгаснал, правят с пепелта кръстове по краката си и веднага отиват да се къпят в морето.
Обичаят да се палят големи огньове в навечерието или на самия ден на лятното слънцестоене е широко разпространен сред мюсюлманските народи в Северна Африка, особено в Мароко и Алжир. Той е общ за берберите и за много от арабските или говорещите арабски племена. В тези страни Еньовден (24 юни, стар стил) се нарича l’ansara. Огньовете се палят в дворовете, на кръстопътища, на нивите и понякога на харманите. За тези случаи усилено търсят растения, които при горене изпускат гъст дим и аромат. Сред тях са гигантският копър, мащерката, седефчето, шушановото семе, лайката, здравецът и дивият джоджен. Хората стоят на дима и най-вече гледат децата им да бъдат обхванати от него, а освен това го насочват към овощните градини и посевите. И те прескачат огньовете; на някои места всеки трябвало да скочи по няколко пъти. Вземат горящи главни и ги разнасят из къщите си, за да ги опушат, прекарват различни неща през огъня и носят болните близо до него, а те произнасят молитви за своето изцеление. Смята се, че такава пепел има благотворни свойства; затова по някои места хората я натриват по косата и тялото си. Някъде вярват, че като прескачат огньовете, се освобождават от всичките си беди, а бездетните двойки ще се сдобият с потомство. Берберите от провинция Риф, в Северно Мароко, използуват летните огньове, за да осигурят добруване за себе си, на добитъка и на плодните дръвчета. Те прескачат кладите, уверени, че това ще ги запази здрави, а освен това подпалват огньове под плодни дръвчета, за да попречат на плодовете да окапят. Убедени са също, че като натриват в косата си кашица, направена от пепелта, тя няма да пада. Съобщава се, че във всички тези марокански обичаи благотворният резултат се отдава изцяло на дима, защото той, предполага се, е надарен е магическо свойство, което отстранява нещастието от хора, животни, плодни дръвчета и посеви.