2. Слънчевата теория за празниците на огъня
В една от предишните части на този труд видяхме, че първобитните народи прибягват към магия, за да предизвикат слънчево греене и не би имало нищо чудно, ако първобитните хора в Европа са правили същото. Нещо повече, като имаме предвид европейския климат, който е студен и влажен през голяма част от годината, ще е съвсем естествено слънчевите заклинания да са играли много по-важна роля в суеверните обичаи на европейските народи, отколкото в тези на първобитните народи, защото последните живеят по-близо до екватора и следователно получават от природата повече слънчева топлина, отколкото им е нужна. Това становище за празниците ще намери подкрепа в различни аргументи, извлечени отчасти от техните дати, отчасти от характера на обредите и отчасти от влиянието, което според хората те оказват на времето и на растителността.
Преди всичко, когато става дума за датите, не може да е чисто съвпадение, че два от най-важните и широко разпространени празника съвпадат повече или по-малко точно с двете повратни точки във видимия път на слънцето по небето — когато то достига съответно своята най-висока и най-ниска точка. Нещо повече, що се отнася до празненството по Коледа, не ни остава място за предположения, защото знаем от изричните свидетелства на древните, че то е въведено от църквата, за да замени стария езически празник на раждането на слънцето, което хората очевидно схващали като новородено в най-краткия ден от годината и чиято светлина и топлина от този момент забележително нараствали, докато постигнат пълната си сила по Еньовден. Затова съвсем не е пресилено предположението, че първоначалното предназначение на бъдника, който има такова видно място в народните тържества, свързани с Коледа, е било да помогне на измъчващото се посред зимата слънце да запали наново своята привидно гаснеща светлина.
Не само датите на някои от празниците, но и начинът на тяхното отбелязване подсказва съзнателно наподобяване на слънцето. Обичаят да се търкаля горящо колело надолу по склона, така често наблюдаван по време на тези церемонии, би могъл лесно да мине за имитация на пътя на слънцето по небето и наподобяването би било особено подходящо в деня на лятното слънцестоене, когато всяка година слънцето започва да слиза. Наистина той се е тълкувал по този начин от някои хора, които са го отбелязали. Не по-малко картинно е наподобяването на видимото въртене на светилото с въртенето на катраненото буре около стълба. Освен това общата практика по тези празници да се хвърлят във въздуха пламтящи дискове, понякога нарочно направени във формата на слънцето, може спокойно да показва наличие на имитативна магия. При тях, както при много други случаи, може да се смята, че магическата сила постига резултат с наподобяване или по индукция: като наподобявате желания резултат, вие действително го причинявате; като имитирате движението на слънцето по небето, вие действително помагате на светилото да следва то своя небесен път акуратно и енергично. Името „небесен огън“, както понякога народът нарича еньовденския огън, говори ясно за съзнателната връзка между земния и небесния огън. Освен това, в подкрепа на гледището, че огънят е замислен като мнимо слънце, се привежда начинът, по който са го запалвали първоначално в такива случаи. Както са доловили някои учени, много е вероятно в минали времена при периодичните празници той навсякъде да се е получавал чрез триенето на две парчета дърво. Този начин продължава да се използува на някои места както на Великденските, така и на Еньовденските празненства и се казва изрично, че е бил общоприет преди Белтейнските празненства в Шотландия и Уелс. Но онова, което прави почти сигурно предположението, че това е неизменният метод за запалване на огъня на тези периодични празници, е аналогията с живия огън, защото той почти винаги се е получавал от триенето на дърво, а понякога от въртенето на колело. Приемливо предположение е, че използуването за тази цел колело представя слънцето и ако едно време огньовете на редовно повтарящите се празненства са се получавали по един и същ начин, това може да се смята като потвърждение на възгледа, че те са били първоначално слънчеви заклинания. В действителност има, както посочва Кун, доказателства, че летните огньове са запалвани точно така. Видяхме, че много унгарски свинари палят в навечерието на Еньовден клада, като въртят колело около завита в коноп дървена ос и прекарват прасетата си през така получения огън. В Обермедлинген (Швабия) „небесният огън“, както са го наричали там, се палел на Св. Битов ден (15 юни): вземали колело от каруца, което предварително намазвали с катран и усуквали със слама, главината му набивали на върха на върлина, висока четири метра. Запалвали колелото на възвишение и докато слизали с него по склона, хората долу произнасяли определени фрази, с вдигнати към небето очи и ръце. Прикрепеното на върлината колело и неговото запалване показват, че първоначално огънят се е получавал, както в случая с живия огън, от въртенето на колелото. Датата, на която се извършва церемонията (15 юни), е близо до деня на лятното слънцестоене; освен това видяхме, че в Мазурия действително палят или поне са палели еньовденския огън, като са въртели бързо колело около дъбов стълб, макар да няма сведения, че с получения по този начин нов огън са правели клада. Но трябва да имаме предвид, че във всички такива случи използуването на колело би могло да е просто механизирано средство, което улеснява операцията по запалването на огъня, защото увеличава триенето; и при това положение не е необходимо то да има някакво символично значение.