Освен това влиянието, което тези огньове упражняват върху времето и върху растителността, независимо дали са периодични или инцидентни, би могло да се приведе в подкрепа на гледището, че те са слънчеви заклинания, тъй като приписваните им резултати наподобяват тези на слънчевото греене. Например поверието у французите, че в дъждовит юни запалването на летни огньове ще спре дъжда, се разбира, като че те могат да разпръснат облаците, да накарат слънцето да пробие и със своята лъчиста енергия да изсуши мократа земя и отцеждащите се дървета. Споменахме, че швейцарските деца използуват живия огън да разчистват мъглата и това може много естествено да се изтълкува като заклинание за слънце. Във Вогезите хората вярват, че летните огньове помагат да се запазят плодовете и да се осигури добра реколта. В Швеция съдят дали предстоящият сезон ще е топъл или студен по посоката, в която вятърът издухва пламъците на огньовете, запалени на Първи май: ако те се отклоняват на юг, ще е топло, а ако отиват на север — студено. Несъмнено тук посоката, в която се наклоняват пламъците, е по-скоро предзнаменование за предстоящото време, отколкото средство да му се повлияе. Но можем да сме до голяма степен сигурни, че това е един от случаите, когато магията е прераснала в гадаене. А в Айфеловите планини, когато димът отива към житните ниви, това е предзнаменование, че реколтата ще е богата. Но по-древното становище може да е било, че димът и пламъците не само предсказват, но и в действителност дават богата реколта, защото топлината им действува на житото както слънчевата. Може би с оглед на това жителите на о. Ман палели огньове откъм страната, откъдето духа вятърът, та димът да минава над нивите. И матабелите в Южна Африка палят около април грамадни огньове в градините си, откъм страната на вятъра „и тяхната идея е, че като минава над посевите, димът ще им помогне да узреят“. А зулусите изгарят „в огъня, запален откъм страната на вятъра, магически вещества, та като окадят градините, да подобрят реколтата“. Освен това идеята на нашите европейски селяни, че посевите ще растат добре, докъдето се вижда светлината на огъня, може да се тълкува като остатък от вярата в стимулиращата и оплождаща сила на огньовете. Може да се твърди, че същата вяра проличава отново в практиката жарава, взета от огньовете, да се пръска из нивите с надежда, че ще допринесе за развитието на посевите. Може би това стои и в основата на обичая лененото семе да се засява в посоката, накъдето клонят пламъците, пепелта от огъня да се смесва със семето за посев, да се разпръсва самата пепел по полето, за да го оплоди, да се прикрепи парче от бъдника към ралото, за да могат семената да родят. Мнението, че ленът или конопът ще израстат колкото са високи пламъците или колкото високо скачат хората над тях, принадлежи очевидно към същата категория идеи. Освен това, когато в Конц, на бреговете на Мозел, пламтящото колело, което търкалят надолу по склона, стигне реката, преди да е угаснало, това се посреща като доказателство, че гроздоберът ще е богат. Дотолкова дълбоко е залегнало това вярване, че успешното изпълнение на церемонията давала право на селяните да наложат данък върху собствениците на съседните лозя. Тук може да се приеме, че незагасналото колело представлява незакритото от облаците слънце, което от своя страна предвещава богата гроздова реколта. Затова каруцата, натоварена с бъчви бяло вино, което селяните получавали от съседните лозя, би могло да мине като заплащане за това, че са осигурили слънце на лозята. По подобен начин в долината на Гламоргън пускали на Еньовден да се търкаля надолу по склона горящо колело и ако огънят загаснел, преди колелото да стигне до подножието на склона, хората очаквали слаба реколта, а ако то горяло по целия път надолу и продължавало да пламти дълго след това, стопаните вярвали, че реколтата през лятото ще е добра. И тук е естествено да се предположи, че селското съзнание е установявало пряка връзка между огъня на полето и огъня на слънцето, от което зависят посевите.