На в народното съзнание стимулиращото и оплождащо влияние на огньовете не се свежда само до растителния свят; то се разпространява и върху животните. Това личи явно от ирландския обичай да прекарват яловия добитък през летните огньове, от френското вярване, че натопен във вода, бъдникът помага на кравите да се отелват и в представата на сърбите, че ще имат толкова пилета, телета, агнета и козлета, колкото искри излязат от ударения бъдник, от френския обичай да слагат пепелта от огньовете в полозите на кокошките, за да снасят яйца и от немската практика да смесват пепелта от огньовете с водата на добитъка, та животните да се плодят. Освен това има явни признаци, че благодатната топлина на огньовете стимулирала дори човешката плодовитост. В Мароко хората смятат, че бездетните двойки могат да се сдобият с потомство, като прескачат летен огън. Според едно ирландско поверие момичето, което прескочи три пъти летния огън, скоро ще се ожени и ще стане майка на много деца; във Фландрия жените прескачат летните огньове, за да си осигурят леко раждане; на много места из Франция смятат, че ако момичето танцува около девет огъня, то положително ще се ожени в срок от една година, а в Чехия си представят, че за да му се случи това, е достатъчно да види девет огъня. От друга страна, хората в Лехрейн казват, че ако млад мъж и млада жена прескачат заедно огъня и останат неизцапани от него, младата жена няма да стане майка през следващите дванадесет месеца — пламъците не са я докоснали и оплодили. В някои части на Швейцария и Франция запалването на бъдника се придружава с молитва жените да раждат деца, козите — козлета, а овцете — агнета. Вероятно спазваното по някои места правило огньовете да се палят от човека, който се е оженил последен, принадлежи към същата категория идеи, независимо от това, дали се предполага, че такъв човек получава от огъня или му предава възпроизводително и оплождащо влияние. Общоразпространената практика влюбените да прескачат пламъците, хванати ръка за ръка, може спокойно да се корени в представата, че по този начин бракът им ще бъде благословен с потомство; а подобен мотив би могъл да обясни и обичая, който задължава оженените през годината двойки да танцуват на светлината на факлите. А пък сцените на полова разпуснатост, с които са се отличавали празненствата по Еньовден у естонците и по Първи май в Англия, може да са се породили не от обикновената разпуснатост на веселящи се хора, а от първичната представа, че подобни оргии са оправдани и дори се изискват от някаква тайнствена връзка между човешкия живот и небесните изменения в този повратен момент от годината.
При разглежданите тук празници обичаят да се палят огньове обикновено се свързва с носенето на запалени факли из нивите, градините, пасищата, стадата и едва ли можем да се съмняваме, че двата обичая са само два различни начина да се постигне желаната цел, а именно да се спечелят облаги, които според хората произтичат от огъня, бил той неподвижен или преносим. При това положение, ако приемем слънчевата теория като обяснение на тези празници, ще трябва да я отнесем и към факлите; ще трябва да предположим, че обичаят да се върви тържествено или да се тича с разпалени факли из полето е само едно средство да се разпространи на шир и длъж благодатното влияние на слънчевата светлина, която припламващите факли слабо наподобяват. В полза на този възглед може да се каже, че понякога хората разнасят факлите из полето с изричната цел да оплодят нивите и разхвърлят из тях жарава от кладата, за да предотвратят появяването на главня. В навечерието на Дванадесетия ден мъже, жени и деца в Нормандия тичат бясно из нивите и овощните градини със запалени факли, размахват ги сред клоните и ги хвърлят по стеблата на плодните дръвчета, за да изгорят мъха и да прогонят къртиците и полските мишки. „Те вярват, че церемонията изпълнява двояка цел — да прогони вредителите, чието размножаване би било истинска напаст, и да придаде плодовитост на дърветата, нивите и дори на добитъка“; и те си въобразяват, че колкото по-дълго продължи церемонията, толкова по-богата ще е реколтата от плодове на следната есен. В Чехия се казва, че житото ще порасте толкова високо, колкото високо хвърлят пламтящите метли. Освен това тези представи не се ограничават само в Европа. Няколко дни преди новогодишния празник дворцовите евнуси в Корея размахват горящи факли и едновременно пеят заклинания, като се предполага, че така осигуряват обилни добиви през следващия сезон. Може да се каже, че обичаят в Поату да се търкаля из полето горящо колело, който недвусмислено има за цел да оплоди нивята, вероятно въплъщава същата идея в още по-образна форма; защото по този начин хората правят така, че по земята, която ще приеме в себе си стимулиращото и благотворно влияние на мнимото слънце, трябва да премине то самото, а не неговата светлина и топлина, представена от факлите. Освен това очевидно разнасянето на запалени главни около добитъка е равнозначно на прекарването на животните през огъня; а в такъв случай, щом огънят е заклинание за слънце, и факлите трябва да са нещо такова.