Освен това често се предполага, че огньовете предпазват нивите от градушка и сградите от гръмотевици и мълнии. Но хората обикновено смятат, че градушките и гръмотевичните бури се причиняват от вещици; следователно огънят, който пропъжда вещиците, по необходимост служи едновременно и като талисман против градушки, гръмотевици и мълнии. Нещо повече, главните, взети от огньовете, най-често прибирали в домовете, за да ги предпазят от пожар; и макар това да се прави може би на принципа на хомеопатичната магия, като единият огън се използува като средство против другия, не е изключено неговото предназначение да е било да плаши вещиците-подпалвачки. Друго нещо — хората прескачат огньовете като средство за предотвратяване на колики и гледат втренчено в пламъците, за да запазят очите си здрави; но в Германия, а вероятно и по други места, отдавали коликите и възпалението на очите на машинациите на вещици. Освен всичко се предполага, че прескачането на огъня помага на човека да не го боли гърбът, като жъне; а пък в Германия тези болки се наричат „вещарски болежки“ и се приписват на действието на магия.
Но ако трябва да разглеждаме огньовете и факлите на празниците на огъня като средство за борба с вещиците и вълшебниците, то вероятно същото обяснение се отнася не само до горящите дискове, които се изстрелват нагоре, но и до горящите колела, които се пускат по склоновете в такива случаи. Можем да предположим, че дисковете и колелата са също предназначени да изгорят вещиците, които невидими витаят във въздуха или бродят из нивите, овощните градини и лозята по склоновете. Наистина винаги се е смятало, че вещиците се носят из въздуха, яхнали метли или други не по-малко удобни превозни средства; и ако е така, най-успешно биха могли да ги достигнат, като изстрелват по тях, докато прелитат над главите в мрака, запалени неща от рода на дискове, факли и метли. Южнославянските селяни вярват, че вещиците се носят в тъмните облаци на градушката, затова стрелят по облаците, за да свалят чумите и през това време ги кълнат с думите: „Триж проклет да си, Иродиа, майка ти е езичница, от бога прокълната и окована с кръвта на Спасителя.“ Освен това изнасят гърнета с разпалени въглени и изсипват в тях осветен зехтин, лаврови листа и пелин, за да почнат да димят. Предполага се, че димът се вдига в облаците, зашеметява вещиците и те падат на земята. И за да не паднат на меко, а да се ударят здравата, селянинът бърза да изнесе стол и го обръща с краката нагоре, та вещицата да си счупи краката в краката на стола. Отгоре на това, изпълнен с ожесточение, той нарежда коси, градинарски ножици и други страховити оръжия с острието нагоре, та да посекат и осакатят бедните гадини, когато паднат от облаците право върху тях.
От тази гледна точка плодородието, което се предполага, че ще последва от използуването на огъня под формата на клади, факли, дискове, търкалящи се колела и т.н., не се схваща като пряко следствие от нарастването на слънчевата топлина, т.е. предизвикано от магията на огъня; то е само непряк резултат, дошъл от освобождаването на възпроизводителните свойства на растения и животни от фатално сковаващата ги зла магия. А онова, което се отнася до възпроизводството на растения и животни, може да се отнася и до плодовитостта на хората. Предполага се, че огньовете стимулират брака и дават деца на бездетните двойки. Не е необходимо този благодатен резултат да следва пряко от някаква стимулираща или оплождаща енергия в самия огън; той може да се дължи на това, че неговата сила е отстранила пречките, които ползуващите се с печална слава вещици и вълшебници поставят пред единението на мъжа и жената.
В такъв случай теорията за пречистващото свойство на ритуалните огньове изглежда, общо взето, по-вероятна и съответствуваща повече на наличните данни, отколкото противопоставящата й се теория за тяхната връзка със слънцето.