Такива били големите празници, устройвани на всеки пет години. Но би могло да се предположи с основание, че освен тези петгодишни тържества, чествувани в такива големи мащаби и очевидно с пожертвуването на много хора, е имало всяка година подобни, но по-скромни и поне някои от празниците на огъня, които съдържат следи от човешки жертвоприношения и все още се празнуват всяка година в много части на Европа, са техни преки приемници. Огромните статуи от преплетени и покрити с трева клонки, в които друидите вкарвали своите жертви, ни напомнят за покритите с листа рамки, в които така често е затворен антропоморфният представител на дървесния дух. При това положение, като установява тази очевидна според тях зависимост между плодородието на земята и съответното изпълнение на жертвоприношенията, Манхардт тълкува жертвите на келтите, затворени в изплетените от клони и покрити с трева фигури като представители на дървесния дух или духа на растителността.
Направените от клони друидски великани имали доскоро, ако не и до наши дни, свои представители в пролетните и летните празници в съвременна Европа. Поне до първата половина на XIX век всяка година в най-близката до 7 юли неделя в Дуе минавало шествие. Главната му забележителност била една колосална, висока около десетина метра фигура, изплетена от клони и наречена „Гиганта“, която се движела по улиците с помощта на ролки и въжета, управлявана от скрити в чучелото хора. Фигурата представлявала брониран рицар, въоръжен с копие и сабя, с шлем на главата и щит в ръката. Зад него се придвижвали жена му и трите му деца, всички изработени от клони, на същия принцип, но по-малки. В Дюнкерк шествието минавало на Еньовден, 24 юни. Празникът, известен като „Безумците на Дюнкерк“, привличал тълпи от зрители. Гигантът бил огромен, изплетен от клонки и висок до 15 метра. Той бил облечен в дълга до земята синя дреха със златни ширити, а под нея се скривали дузина или повече мъже, които го карали да танцува и да кима на зрителите. Това огромно чучело имало името Татко Рейс и носело в джоба си новородено с великански размери. Най-накрая минавала дъщерята на Гиганта, направена като баща си от клони и малко по-дребна, ако не и колкото него голяма. Повечето градове и села в Брабант и Фландрия имат, или поне някога са имали, подобни великани и всяка година ги развеждали за радост на населението, което обичало тези гротескни фигури, говорело за тях с патриотично въодушевление и никога не му омръзвало да ги гледа. В Антверпен Гигантът бил толкова голям, че градът нямал подходяща порта, през която да може да мине и затова той бил възпрепятствуван да посещава своите събратя в съседните градове, както обикновено правели при тържествени случаи другите белгийски великани.
По всичко личи, че в Англия тези плетени колоси били нещо обикновено по Еньовден. Автор от XVI век разказва за „Еньовденските народни тържества в Лондон, където извеждат, за да се веселят хората, големи и грозни великани, които вървят като живи и са в пълно бойно снаряжение. Но отвътре са пълни с хартия и кълчища и хитрите момчета, които надничат отдолу, много бързо откриват това и го използуват, за да им се подиграват“. В Честър народните празненства в навечерието на Еньовден включвали появата на четири великански фигури, придружени с чучела на животни, дървени кончета и други фигури. Навечерието на деня на лятното слънцестоене се чествувало много весело в Бърфорд, Оксфордшър; тогава разнасяли насам-натам из града великан и дракон. Последният оцелял представител на тези ходещи английски великани се запазил в Солзбъри и някъде около 1844 г. един изследовател на миналото го намерил да гние и да се разпада в изоставения салон на шивашката гилдия. Рамката му била направена от летви и обръчи, също както и рамката, която носел на Първи май Зеленият Джак.