Все още ни остава да се запитаме: „Какво е значението на тези жертвоприношения?“ Защо на описаните празници са изгаряли живи хора и животни? Ако правилно тълкуваме съвременните европейски празници на огъня като опити да се пресече властта на магията чрез изгаряне или пропъждане на вещиците и вълшебниците, от това би следвало, че човешките жертвоприношения на келтите се обясняват по същия начин. Или, с други думи, трябва да допуснем, че хората, които друидите изгаряли в изплетените от ракита статуи, са били осъдени на смърт въз основа на това, че са вещици и магьосници и начинът, по който изпълнявали смъртната им присъда — да ги изгарят живи — е избран като най-сигурният да се отърват от тези зловредни и опасни създания. Същото би се отнасяло и до всевъзможния добитък и диви животни, които изгаряли заедно с хората. Можем да предположим, че и тях са ги смятали подвластни на магията, или пък вещици и вълшебници, превърнали се в животни, за да изпълнят демоничните си планове, насочени срещу благоденствието на своите събратя. Това предположение се потвърждава от наблюдението, че жертвите, които най-често изгаряли в съвременните клади, са котките, а тъкмо те са животните, чийто образ, ако не се броят донякъде и зайците, вещиците най-често приемат. Освен това видяхме, че понякога в летните огньове изгарят змии и лисици, а както съобщават, уелските и немските вещици се превръщали в лисици и змии. Накратко казано, ако си спомним голямото разнообразие от животни, в които вещиците могат да се преобразят, когато пожелаят, няма да ни е трудно да си обясним с тази хипотеза разнообразието от живи същества, които са изгаряли на празниците в Древна Галия и в съвременна Европа; можем да допуснем, че всички тези жертви са били обречени на пламъците не защото са били животни, а защото са ги смятали за вещици, приели образа на животни, за да изпълнят злите си цели. Едно от преимуществата, които това обяснение дава на жертвоприношенията на древните келти, е, че внася хармония и последователност в отношението на европейците към вещиците — от най-ранни времена допреди около два века, когато растящото влияние на рационализма дискредитирало вярата в магията и сложило край на обичая да се горят вещици. Във всеки случай сега можем да разберем защо друидите вярвали, че колкото повече хора са осъдени на смърт, толкова по-голямо ще е плодородието на земята. Може би на пръв поглед за съвременния читател връзката между дейността на палача и плодородието на земята да не е очевидна. Но замислете се и ще разберете, че ако престъпниците, загиващи на кола или на бесилката, са вещици, които извличат удоволствие от това да носят болести на посевите на селянина, или да ги покосяват с бури и градушки, изтребването на тези отрепки действително ще осигури богата реколта, защото отстранява една от главните пречки, които спират усилията и попарват надеждите на стопанина.
В. Манхардт обяснява по различен начин разглежданите от нас друидски жертвоприношения. Той предполага, че хората, които друидите изгаряли в изплетените от ракита статуи, са представлявали духовете на растителността и следователно обичаят с тяхното изгаряне е било магическа церемония, предназначена да осигури необходимата слънчева енергия за посевите. По същия начин той е сякаш склонен да смята, че изгаряните в огньовете животни са представлявали духа на житото, който, както посочихме по-рано в този труд, е приемал образа на животно. Тази теория е несъмнено допустима и големият авторитет на В. Манхардт изисква тя да бъде внимателно огледана. Аз самият я възприех в предишни издания на тази книга, но като размислих, ми се стори, общо взето, по-малко вероятна от теорията, че хората и животните, които са били изгаряни в огньовете, са загивали в качеството си на вещици. Последният възглед намира потвърждение в свидетелството на самите хора, които чествуват празниците на огъня — едно народно название на обичая е „изгаряне на вещици“; в пламъците понякога хвърлят чучела на вещици и се смята, че техните въглени и пепел осигуряват защита против магия. От друга страна, има много малко данни, че изгаряните в огньовете чучела или животни са били приемани за представители на духа на растителността, а огньовете — като заклинания за хубаво време. Що се отнася конкретно до змиите, хвърляни в летния огън в Люшон, аз не зная да съществуват някакви сериозни сведения, че в Европа са смятали змиите за въплъщения на дървесния или на житния дух, макар в други части на света това да е позната представа. Докато народното вярване, че вещиците се преобразяват в животни, е дотолкова разпространено и дълбоко залегнало, а страхът от тези неведоми същества — така силен, че е сякаш по-сигурно да предположим, че изгаряните в огъня котки и други животни са били умъртвявани по-скоро като въплъщения на вещици, отколкото че са загивали като представители на растителността.