ГЛАВА LXV
Балдер и имелът
Читателят вероятно си спомня, че изложеното по-горе описание на народните празници на огъня в Европа беше подсказано от мита за норвежкия бог Балдер, който бил убит от клонче имел и изгорен на голям огън. Сега трябва да се запитаме доколко анализираният току-що обичай ни помага да хвърлим светлина върху мита. В нашето търсене може би ще е удобно да започнем с имела, средството, отнело живота на Балдер.
От незапомнени времена имелът е бил предмет на суеверно преклонение. Както научаваме от един известен пасаж на Плиний, друидите обожавали растението. След като изрежда различните видове имел, авторът продължава: „При обсъждането на този въпрос не би трябвало да остане без внимание обожанието, на което имелът е предмет навсякъде в Галия. Друидите, така наричат те своите магьосници, не признават нищо по-свещено от имела и дървото, на което той расте, стига да е дъб. Но освен това те избират за свои свещени, горички дъбрави и не изпълняват каквито и да е свещени обреди без дъбови листа; така че названието друиди може да се приеме за гръцко, произлязло от култа им към дървото. Защото те вярват, че каквото расте по такова дърво, е изпратено от небето и е знак, че дървото е избрано от самия бог. Имелът се среща много рядко, но когато го намерят, те го събират с тържествени обреди. Това правят най-вече на шестия ден от луната, ден, от който определят началото на месеците си, на годините си и на тридесетгодишния си цикъл, защото на шестия ден луната има достатъчно сила и не е изминала и половината от пътя си. След съответни приготовления за жертвоприношение и за угощение под дървото те го приветствуват като универсален лечител и довеждат на. мястото два бели бика, чиито рога не са били връзвани преди. Облечен в бяло жрец се покатерва по дървото и отрязва със златен сърп имела и го събира в бяло платно. После принасят жертвите и се молят на бога собственият му дар да се отрази благодатно за онзи, който го е дарил. Те вярват, че отвара от имел кара яловите животни да раждат и че растението е лек против всякакви болести.“
В друг пасаж Плиний ни разказва как в медицината прерасналият на дъб имел се смятал много лечебен и някои суеверни хора предполагали, че неговото въздействие е по-голямо, ако растението се бере на първия ден от луната, без при това да се употребява желязо, и ако го събират, не го оставят да докосне земята; събраният по този начин дъбов имел бил известен като лек за епилепсия; жените го носели, за да зачеват лесно; освен това той лекувал много резултатно язви — ако страдащият дъвче парче имел, а друго сложи на болното място. Нещо повече, авторът пише, че имелът, също като оцетът и яйцето, се славел като великолепно средство за гасене на огън.
Ако в последните пасажи Плиний очевидно говори за разпространените сред неговите съвременници поверия, от това следва, че друидите и италийците били до известна степен на едно мнение по отношение ценните свойства на растящия на дъб имел; и едните, и другите го тачели като резултатен лек против много заболявания; и в двата случая му приписвали стимулиращо въздействие, като друидите вярвали, че приготвената настойка от имел опложда ялови крави, а италийците — че ако жена носи парче имел, то би й помогнало да зачене дете. Освен това и според галите, и според италийците, за да прояви растението лечебните си качества, трябва да се събира по определен начин и в определено време. То не бивало да се срязва с желязо и затова друидите го режели със злато; не бивало да докосва земята — затова друидите го събирали в бяло платно. И двата народа се ръководели при избора на време за събиране на растението от положението на луната; различен бил само определеният ден, като италийците предпочитали първия, а друидите шестия.