До известна степен мнението на съвременните селяни, а дори и на високо образовани хора съвпада с мнението на древните за лечебните качества на имела. Както личи, друидите са нарекли растението, или може би дъба, на който то расте, „лек за всичко“; а се твърди, че „лек за всичко“ продължава да е названието му и в съвременните келтски говори в Бретан, Уелс, Ирландия и Шотландия. Сутринта на Св. Йоан Кръстител (Еньовден) селяните от Пиемонт и Ломбардия излизат да търсят дъбови листа за „маста на св. Йоан“, която според тях лекува всякакви причинени от режещи инструменти рани. Може би първоначално „маста на св. Йоан“ е била чисто и просто имелът, или отвара от него. Защото в Холщайн имелът, особено дъбовият, все още се смята за панацея за пресни рани и талисман, който осигурява успех в лова; а селяните от Лакон (в Южна Франция) са запазили старата вяра на друидите, че имелът е средство против всякакви отрови — те слагат растението на корема на страдащия или му дават да пие отвара от него. Древното поверие че той е лек за епилепсия, се е запазило до модерни времена не само сред невежите, но и сред образованите. В Швеция например болните от епилепсия смятат, че могат да се предпазят от атаките на болестта, като носят нож с дръжка от дъбов имел, а в Германия окачат по същата причина имел на врата на децата. Народното лечение на епилепсия във френската провинция Бурбоне е отвара от имел, взет от дърво на Св. Йоан Кръстител и сварен с ръжено брашно. В Ботъсфърд, Линкълншър, смятат отварата от имел палиатив за тази ужасна болест. Нещо повече, големите медицински авторитети в Англия и Холандия са го препоръчвали като лек за епилепсия.
Но становището на медиците за лечебните свойства на имела рязко се промениха. Докато друидите били убедени, че той лекува всичко, съвременните лекари, напротив, смятат, че не лекува нищо. Ако последните са прави, трябва да заключим, че древната и широко разпространена вяра в лечебните свойства на имела е чисто суеверие, основано единствено на чудноватите заключения, извлечени от невежеството по отношение паразитната природа на растението, неговото положение високо на клона на някое дърво, което сякаш го закриля от опасностите, на които е изложен живият свят на земната повърхност. От тази гледна точка може би ще разберем защо имелът е предписван толкова дълго и настойчиво като лек за епилепсия. След като не може да падне на земята, защото е пуснал корен в клона на някое дърво високо над нея, от това следвало по необходимост, че болният от епилепсия просто няма как да получи припадък и да падне, щом носи парче имел в джоба си или отвара от него в стомаха си. Вероятно дори и сега голяма част от човешкия род би сметнала за състоятелна такава асоциативна връзка.
Освен това шведските селяни сякаш споделят убеждението на древните италийци, че имелът гаси огън, защото го накапват по таваните на стаите си, за да се предпазят изобщо от беда и по-конкретно от пожар. А в названието „гръмотевична метла“, което хората използуват за растението в швейцарския кантон Аргау, се съдържа намек за това, как са започнали да го свързват с такова свойство. Гръмотевичната метла е рошав, клонест израстък по клоните на дърветата и хората вярват, че той е резултат на мълния; затова в Чехия са убедени, че изгорена в огъня, гръмотевичната метла пази къщата от мълния. След като сама е продукт на мълнията, тя естествено служи, според хомеопатичния принцип, като защита срещу нея и фактически представлява нещо като гръмоотвод. Следователно, когато шведите използуват имела да пазят къщите си от огън, може би имат предвид точно огън, запален от мълния, макар да го намират резултатно средство против всякакви пожари.
Освен всичко останало имелът служи не само за гръмоотвод, но и като шперц; защото се твърди, че отваря всякакви ключалки. Но може би най-ценното от всичките му качества е, че пази успешно от вълшебство и магия. Това несъмнено е причината в Австрия да слагат на прага клонче от имел като предпазна мярка против кошмари; това може би обяснява защо в Северна Англия казват, че ако искаш кравефермата ти да преуспее, трябва да си дадеш снопчето имел на първата крава, която се отели след нова година, защото е добре известно, че нищо не е така пагубно за млякото и маслото както магията. По същия начин, за да има кравефермата успех, в Уелс давали клонче от имел на първата крава, която роди теле след първия час от новата година; а в онези райони, където има в изобилие имел, в стопанствата държат винаги богат запас от него. Когато нямали достатъчно, уелските селяни казвали: „Няма имел, няма късмет“; а ако се случела добра реколта имел, очаквали и богата житна реколта-. В Швеция упорито търсели имел след навечерието на Св. Йоан Кръстител, защото вярвали, „че той до голяма степен притежава тайнствени качества; и че ако на тавана на жилището, в конюшнята или над яслата на кравата има окачено клонче имел, тролът ще е безсилен да навреди на човека или на животното“.