Но ако при тези тържествени обреди огънят винаги е бил подпалван с дъбово дърво, от това следва, че човекът, когото са изгаряли в него като олицетворение на дървесния дух е представял дъбът, а не някакво друго дърво. По този начин изгаряли свещения дъб в двойнствена форма; дървесината на растението изгаряла в огъня, а заедно с нея изгарял и жив човек — олицетворение на дървесния дух на дъба. Извлеченото по този начин заключение по отношение на европейските арийци изобщо се потвърждава от неговото конкретно прилагане от скандинавците, от връзката, която е съществувала при тях между имела и изгарянето на жертвата в летния огън. Видяхме, че сред скандинавците е било обичайно да събират по Еньовден имел. Но поне доколкото проличава от обичая, няма нищо, което да го свързва с летните огньове, в които са изгаряли хора или чучела. Дори, както изглежда вероятно, огънят първоначално да е запалван с дъбово дърво, защо ще е било необходимо да се скубе имелът? Последната връзка между летния обичай да се събира имел и запалването на огньовете ни дава митът за Балдер, който едва ли би могъл да бъде отделен от въпросните обичаи. Митът показва, че изглежда някога хората са вярвали в съществуването на жизнено важна връзка между имела и антропоморфния представител на дъба, който бивал изгарян в огъня. Според него Балдер не можел да бъде убит от нищо друго на небето и на земята освен от имел и докато имелът оставал на дъба, той бил не само безсмъртен, но и неуязвим. При това положение, ако предположим, че Балдер е бил дъбът, става разбираем произходът на мита. Имелът се е смятал седалище на живота на дъба и докато той оставал незасегнат, нищо не можело да умъртви или дори да нарани дъба. Представата за имела като седалище на живота на дъба се е налагала естествено на съзнанието на примитивните хора от наблюдението, че докато дъбът сменя листата си, растящият на него имел е вечнозелен. Навярно зиме свежите зелени листа сред голите клони са били приветствувани от поклонниците на дървото като знак, че божественият живот, който е престанал да оживява клоните, е оцелял в имела, както сърцето на спящия продължава да бие, докато тялото му е неподвижно. Следователно, когато трябвало да се умъртви богът, т.е. когато трябвало да се изгори свещеното дърво, било необходимо да се започне с откусбването на имела. Защото, докато имелът оставал непокътнат, дъбът (така биха могли да си мислят хората) бил неуязвим; всякакви удари на ножовете и брадвите биха отскачали от неговата кора, без да му причинят нищо. Но щом се откъсне свещеното сърце на дъба — имелът, дървото се съгласявало да бъде отсечено. А когато в по-късни времена духът на дървото започнал да се представя от жив човек, било логично да се предположи, че също като дървото, което олицетворявал, той не би могъл да бъде убит или ранен, докато имелът оставал незасегнат. Така че отскубването на имела било едновременно сигнал и причина за смъртта му.
Съгласно този възглед неуязвимият Балдер не е нищо повече от едно олицетворение на дъб с пораснал на него имел. Тълкуванието сякаш се потвърждава от поверието на древните италийци, че имелът не може да бъде унищожен от огън или вода, защото ако паразитът се смята за неразрушим, то лесно е да се предположи, че той предава собствената си неуязвимост на дървото, на което расте, докато лвете остават свързани. Или, ако облечем същата идея в митическа форма, ще се получи разказът как добрият бог на дъба приютил своя живот в неуязвимия имел, който растял между клоните; как, следователно, дотогава, докато имелът стоял на мястото си, самото божество оставало неуязвимо; и как най-сетне коварен враг, узнал тайната на неуязвимостта на божеството, откъснал имела от дъба и по този начин убил бога-дъб, а след това изгорил тялото му на огън, който иначе, докато негорящият паразит — седалището на душата му, оставал сред клоните, не би му причинил никаква вреда.
Но тъй като идеята за същество, чийто живот е в известен смисъл извън него, трябва да е странна за много читатели и всъщност все още не е схванато цялото й значение за първобитните суеверия, струва си да я илюстрираме с примери, извлечени от фолклора и народните обичаи. В резултат на това ще докажа, че приемайки тази идея като обяснение за връзката на Балдер с имела, аз приемам един принцип, който е оставил дълбок отпечатък върху съзнанието на първобитния човек.