В друга германска приказка стар вълшебник живее сам с едно момиче в огромна и мрачна гора. Момичето се бои, че понеже е стар, той може да умре и то да остане само в гората. Но магьосникът го успокоява: „Мило дете, аз не мога да умра и в гърдите си нямам сърце.“ Но девойката го умолява да й каже къде е сърцето му. Затова той рекъл: „Далеч, далеч, оттук, в една незнайна и самотна страна има голяма черква. Черквата е затворена с железни врати и около нея има широк и дълбок ров. Из черквата хвърчи птица и в нея е моето сърце. Докато птицата е жива, ще живея и аз. Тя не може да умре от само себе си и никой не може да я хване; затова и аз не мога да умра и ти няма защо да се безпокоиш.“ Но младият мъж, чиято жена било момичето, преди да го отмъкне магьосникът, успял да стигне до черквата и да хване птицата. Донесъл я при момичето, което скрило и двамата под леглото на магьосника. Скоро старият магьосник се върнал. Казал, че не се чувствува добре. То се разплакало и рекло: „Горко ми, татко умира: в края на краищата и той има в гърдите си сърце.“ „Замълчи, мое дете — отвърнал магьосникът, — аз не мога да умра. Скоро ще ми мине.“ Тогава младият мъж под леглото леко стиснал птицата, при което старият магьосник се почувствувал съвсем зле и седнал. Младият човек стиснал по-здраво птицата и магьосникът паднал в безсъзнание от стола. „А сега я стисни да умре“ — извикало момичето. Нейният любим се подчинил и когато птицата била мъртва, и старият магьосник също лежал мъртъв на пода.
В норвежката приказка „Великанът без сърце в гърдите си“ великанът казва на отвлечената принцеса: „Далеч, далеч в едно езеро има остров, на този остров има черква, в тази черква има кладенец, в този кладенец плава патица, в тази патица има яйце, а в това яйце се намира моето сърце.“ Героят на приказката успява, с помощта на някои животни, към които е проявил добрина, да намери яйцето и да го смачка, при което великанът изпищява жаловито и моли за пощада. Но героят счупва яйцето и великанът отведнъж се пръсва на парчета. В друга норвежка приказка великан-човекоядец казва на отвлечената принцеса, че тя никога няма да може да се върне у дома, ако не намери една песъчинка, която се намира под деветия език на деветата глава на някакъв змей; при това, ако тази песъчинка мине над канарата, в която живеят великаните, те всички ще се пръснат, самата канара ще се превърне в позлатен дворец, а езерото — в зелени ливади. Героят намира песъчинката и я отнася на върха на високата канара, в която живеят човекоядците. Така те се пръсват и всичко друго става, тъй както предсказал единият от тях.
В келтска приказка, записана в западните шотландски планини, пленена кралица пита великана къде държи душата си. След като я мами няколко пъти, той най-сетне й доверява съдбовната тайна: „Под прага има голяма каменна плоча. Под нея има овен. В корема на овена има патица, в корема на патицата — яйце, а в яйцето е душата ми.“ На сутринта, когато великанът излязъл, кралицата успяла да стигне до яйцето, смазала го в ръцете си и в същия миг великанът, който си идвал в мрака у дома, паднал мъртъв. В друга келтска приказка морско чудовище отвлича кралска дъщеря и един стар ковач заявява, че има един-единствен начин да се убие чудовището. „На острова, който е в средата на езерото, има Eillid. Chaisfhon — белокраката кошута с най-стройните крака и най-бързата крачка, и ако я хванат, от нея ще изскочи една сива врана, ако хванат враната, от нея ще изскочи една пъстърва, а в устата на пъстървата има яйце и душата на чудовището е в яйцето, счупи ли се яйцето — чудовището ще е мъртво.“ Както обикновено, яйцето бива счупено и чудовището умира.
В ирландска приказка четем как един исполин държал красива девойка затворена в замъка си на върха на една планина, цялата побеляла от костите на героите, които напразно се опитвали да освободят красивата пленница. Напразно героят мушкал и сякъл исполина, докато открил, че единственият начин да го убие, е да натрие една бенка на дясната му страна с някакво яйце, което се намирало в една патица, която била в един сандък, който стоял заключен на дъното на морето. С помощта на няколко готови да му помогнат животни героят се снабдил със скъпоценното яйце и убил исполина, просто като го ударил с него по бенката отдясно на гърдите. По същия начин в една бретонска приказка има великан, на когото не може да навреди ни вода, ни огън, ни стомана. Той казва на седмата си жена, за която се оженил, след като избил всички нейни предшественички: „Аз съм безсмъртен и никой нищо не може да ми направи, докато не разбие в гърдите ми едно яйце, което е в един гълъб, който е в корема на заек; този заек е в корема на вълк, а вълкът е в корема на брат ми, който живее на хиляди километра оттук, така че съм напълно спокоен.“ Един войник успял да се добере до яйцето и да го размаже по гърдите на великана, който незабавно издъхнал. В друга бретонска приказка животът на един великан се помещава в старо чемширено дърво, което расте в градината на неговия замък и за да го убият, е необходимо с един удар на брадвата да се пресече главният корен на дървото, без да се засегне някой от второстепенните. Както обикновено, героят успешно се справя със задачата и в същия миг великанът пада мъртъв на земята.