В монголска приказка героят Жоро надвива своя враг — ламата Чоридонг, по следния начин. Ламата, който е заклинател, изпраща душата си под формата на оса да ужили очите на Жоро. Но Жоро улавя осата и ту затваря, ту отваря шепата си, при което ламата губи и възвръща съзнанието си. В татарска поема двама младежи разпарят корема на стара вещица и изтръгват червата й, но без полза, защото тя продължава да живее. Когато я попитали къде е душата й, тя отвърнала, че е в средата на подметката й под формата на петниста седемглава змия. Тогава един от младежите срязва подметката с меча си, изважда петнистата змия и отсича седемте й глави. И вещицата умира. Друга татарска поема описва как героят Картага се бори с жена-лебед. Дълго мерят силите си, годините идват и отминават, а борбата продължава. Но шареният и черният кон знаят, че душата на жената-лебед не е в нея. Под черната земя се пенят девет морета; там, където те се събират в едно море, то излиза на повърхността на земята. На устието на деветте морета има една медна канара; тази медна канара се издига над повърхността на земята и почти достига небето. В подножието й има черен ковчег, в черния ковчег има златно ковчеже, а в златното ковчеже е душата на жената-лебед. И тя представлява седем малки птички Ако убият птичките, жената-лебед веднага ще умре. Затова конете препуснали до подножието на медната канара, отворили черния ковчег, извадили златното ковчеже. Тогава шареният кон се превърнал в плешив човек, отворил златното ковчеже и отсякъл главите на седемте птички. И жената-лебед умряла. Пак в татарска поема героят преследва своята сестра, която е откарала добитъка му; предупреждават го да я остави, защото тя е отнесла със себе си душата му в златен меч и златна стрела и ако той я гони, тя ще го убие, като хвърли по него златния меч и изстреля златната стрела.
Една малайска поема разказва, че имало едно време в град Индрапура търговец, който бил богат и преуспяващ, но нямал деца. Един ден, като се разхождал е жена си край реката, намерил момиченце, красиво като ангел. Осиновили го и му дали име Бидасари. Търговецът накарал да му направят златна рибка и в нея пренесъл душата на дъщеря си. Сетне сложил златната рибка в златна кутия, пълна е вода, и я скрил в езерцето, което било сред градината му. След време момичето се превърнало в красива жена. А владетелят на Индрапура имал красива млада царица, която се страхувала да не би той да си вземе втора жена. И като научила за очарователната Бидасари, тя решила да я премахне. Примамила момичето в палата и я измъчвала жестоко, но Бидасари не можела да умре, защото душата й не била в нея. Най-сетне тя не могла да понесе повече мъченията и казала на царицата: „Ако искаш да умра, трябва да донесеш кутията, която е в градината на баща ми.“ Донесли кутията, отворили я и намерили във водата златната рибка. Момичето казало: „Душата ми е в тази рибка. Сутрин трябва да вадиш рибката от водата, а вечер да я връщаш обратно там. Не оставяй рибката да се търкаля, а я вържи около врата си. Ако го направиш, скоро ще умра.“ И царицата извадила рибката от кутията и я вързала около врата си; щом то направила, Бидасари загубила свяст. Но вечерта, когато сложили рибката отново във водата, Бидасари дошла на себе си. Като разбрала, че държи в ръцете си момичето, царицата го изпратила у дома при родителите му. За да спасят дъщеря си от нови мъки, родителите решили да я махнат от града. Затова построили на самотно и пусто място къща и завели Бидасари там. Тя живеела сама, като следвала онова, което ставало с рибката, в която била душата й. Цял ден, докато рибката била извън водата, тя оставала в безсъзнание, но вечерта, когато слагали рибката във водата, тя оживявала. Един ден владетелят бил на лов, попаднал при къщата, където Бидасари лежала в несвяст и останал поразен от нейната хубост. Опитал се да я разбуди, но напразно. На следния ден привечер се върнал там и тя все още била в безсъзнание, но когато паднала тъмнината, дошла на себе си и му разказала своята тайна. Владетелят се върнал в двореца си, взел рибката от жена си и я сложил във водата. Бидасари веднага се събудила и владетелят се оженил за нея.