Друга приказка за отделената от тялото душа идва от Ниас, остров, разположен западно от Суматра. Имало едно време един вожд, който бил заловен от враговете си. Те се опитали да го убият, но напразно. Водата не го давела, огънят не го горял, а стоманата не го пробождала. Най-сетне жена му разкрила тайната. На главата си имал твърд като медна жица косъм и животът му бил свързан с него. Изскубнали косъма и душата му го напуснала.
В една западноафриканска приказка от Южна Нигерия се разказва как някакъв цар държал душата си в малка кафява птичка, която била кацнала на високо дърво, близо до портите на двореца. Душата била така свързана с птичката, че който убиел птичката със стрела, едновременно с това щял да убие и царя и да наследи царството му. Царицата разкрила тайната на своя любовник, който свалил птицата със стрела и така убил царя и наследил освободения трон. В приказка, разказвана от племето баронга (Южна Африка), се описва как душите на цяло семейство се намирали в една котка. Когато едно момиче от семейството, на име Титишан, се оженило, помолило родителите си да вземе със себе си скъпоценната котка в новия си дом. Но те отказали с думите: „Знаеш, че животът ни е свързан с нея“; и й предложили в замяна антилопа или дори слон. Но тя настоявала за котката и нищо друго не можело да я задоволи. Така че най-накрая я отнесла със себе си и я затворила на място, където никой не можел да я види; дори съпругът й не знаел нищо за нея. Един ден, когато излязла да работи на полето, котката избягала от клетката си, влязла в колибата, надянала бойните доспехи на съпруга и започнала да пее и танцува. Привлечени от шума, някакви деца открили как тя се забавлява, изразили удивлението си и животното започнало още повече да лудува, като отгоре на това ги обидило. Тогава те отишли при собственика и казали: „Някой танцува из къщата ти и дори ни обиди.“ „Дръжте си езиците — рекъл той, — скоро ще ви накарам да престанете да лъжете.“ Отишъл у дома си, скрил се зад вратата и като надникнал, що да види — котката се пъчела из колибата и пеела. Той стрелял по нея и животното паднало мъртво. В същия момент, както си работела на полето, жена му паднала на земята и рекла: „Убили са ме у дома.“ Но й били останали достатъчно сили да помоли съпруга си да я отнесе в селото на родителите й, като вземе със себе си и мъртвата котка, завита в рогозка. Там около нея се събрали всички нейни роднини и горчиво я заупреквали, че е настояла да вземе със себе си животното. Щом развили рогозката и видели мъртвата котка, всички започнали да падат бездиханни. По този начин котешкият клан бил унищожен. Овдовелият съпруг запънал портата на селото с клон, върнал се у дома и разказал на своите приятели как, като убил котката, погубил целия клан, защото животът на всички, които принадлежали към него, зависел от живота на котката.
Подобни идеи срещаме и в разкази на северноамериканските индианци. Навахите например разказват за някакво митично същество, наречено „девойката, която се превръща в мечка“, как да се превръща я научил един койот. Тя била велик и неуязвим воин, защото щом тръгнела на война, изваждала жизнените си органи и ги скривала, така че никой не можел да я убие, а когато боят свършел, ги слагала отново на място. Индианците квакиутл от Британска Колумбия разказват за една великанка-човекоядка, която не можела да умре, защото животът й се намирал в клона на една ела. Храбър младеж я срещнал в гората, разбил главата й с камък, разпилял мозъка й, начупил костите й и ги хвърлил във водата. После, като смятал, че е свършил е великанката, отишъл в къщата й. Там видял вкоренена в пода жена, която го предупредила с думите: „Не се задържай. Зная, че си се опитал да убиеш великанката. Това е четвъртият път, когато се опитват да я убият. Тя никога не умира; сигурно вече почти се е съживила. Ей там, в покрития клон от ела е животът й. Върви и щом я видиш да влиза, застреляй живота й. Тогава тя ще умре.“ Свършила-несвършила да говори, и ето ти задала се великанката, която си пеела. Но момчето застреляло живота й и тя паднала мъртва на земята.