Баронгите са племе от народността банту. Те обитават бреговете на залива Делагоа в Югоизточна Африка и също приписват на близнаците власт над времето. На жената, родила близнаци, дават името Тило, или небе, а самите новородени наричат „деца на небето“. И когато, въпреки очакването, бурите, които обикновено се разразяват през септември и октомври, не идват, а това означава глад и цялата природа, опалена и изгорена от слънцето, жарило от безоблачното небе в продължение на шест месеца, пъшка за благодатните порои на южноафриканската пролет, жените изпълняват церемонии, имащи за цел да предизвикат идването на дъжда, за който копнее напуканата земя. Събличат се голи, слагат пояси и венци от трева или къси полички, направени от листа на някое пълзящо растение. Окичени по този начин, те ходят от кладенец на кладенец и докато ги почистват от насъбраната кал и нечистотии, издават особени викове и пеят непристойни песни. Трябва да се каже, че кладенците са просто дупки в пясъка, където застоява мътна, отвратителна вода. Освен това жените отиват в къщата на някоя от другарките си, родила близнаци, и я заливат с водата, която носят в малки делвички. Сетне се прибират, като крещят своите непристойни песни и танцуват непристойни танци. Мъж не бива да види как тези облечени в листа жени обикалят из селото, затова ако срещнат някого, те го бият и прогонват. Като почистят кладенците, трябва да отидат и полеят с вода гробовете на прадедите си в свещената горичка. Често се случва, по внушение на магьосника, да поливат гробовете на близнаци, защото смятат, че тези гробове трябва винаги да са влажни; затова близнаците обикновено ги заравят близо до езеро. Ако усилията им да предизвикат дъжд се окажат напразни, ще си спомнят, че някакъв близнак е погребан на сухо място на склон. „Нищо чудно, че небето е огнено — казва в такъв случай магьосникът. — Разкопайте гроба му и го заровете на брега на езерото.“ Заповедта му се изпълнява незабавно, защото всички смятат, че това е единственият начин да предизвикат дъжд.
Някои от изложените по-горе факти напълно потвърждават тълкуването на професор Олденберг на правилата, които трябва да се спазват от брахмана, наел се да разучи специален химн от древния индийски сборник, известен под името Самаведа. Смята се, че химнът, наречен Шаквари, въплъщава мощното оръжие на Индра — гръмотевицата, и затова с оглед ужасяващата и опасна сила, с която е зареден той, смелият брахман трябва да е изолиран от събратята си, да напусне селото и да отиде в гората. Там той спазва определени правила за период, който варира според различните специалисти от една до дванадесет години. Те включват следното: три пъти на ден трябва да докосва вода, да е облечен в черно и да яде храна, имаща чер цвят. Когато вали, не бива да търси подслон, а да стои на дъжда и да повтаря: „Водата е песента Шаквари“; когато блясва светкавица, да казва: „Това е като песента Шаквари“, а когато отекне гръм — „Великият вдига голям шум.“ Не бива никога да преминава през течаща вода, без да я докосне, да се качва на кораб освен в случай, че животът му е застрашен, но дори и тогава да не пропусне да пипне водата, когато се качва на борда, защото, както казва пословицата, „във водата почива силата на песента Шаквари“. Когато най-сетне му разрешат да разучи самата песен, той потапя ръцете си в съд с вода, в който има растения от всякакъв вид. Казват, че ако са спазени всички тези правила, богът на дъжда Парджаниа ще изпраща валеж винаги, когато този човек пожелае. Явно е, както посочва професор Олденберг, че всички тези правила са предназначени да свържат брахмана в съюз с водата, да го направят съюзник на водните сили и да го предпазят от тяхната враждебност. Черните дрехи и храната с чер цвят имат същото значение — и е достатъчно да си спомним как за дъжд правят жертвоприношение с черна жертва, за да не се съмняваме, че те са свързани с дъждовните облаци — черни са, защото такова е естеството на дъжда. При друго заклинание за дъжд просто се казва; „Той облича черна дреха, обточена с черно, защото такова е естеството на дъжда.“ Затова можем да приемем, че в случая е запазен кръгът от идеи и предписания на ведите, предназначени да подготвят дъждоносеца за неговата длъжност и да го обрекат на нея.