В сушаво време сърбите събличат една мома гола и я омотават от горе до долу в трева, билки и цветя. Дори лицето и е покрито с жива зеленина. Пременена по този начин, наречена Додола, тя върви из селото, заобиколена от тълпа момичета. Додолата се върти и танцува, а другите момичета играят и пеят песента на Додолата, докато стопанката излива ведро с вода върху й. Една от песните, които пеят, е следната:
Когато искат дъжд, момчетата в Пуна, Индия, обличат едно от другарчетата си в листа и го наричат Дъждовен цар. После обикалят от къща на къща, а стопанинът или жена му пръскат Дъждовния цар с вода и раздават на момчетата различни неща за ядене. Когато обиколят всичките къщи, те свалят листеното облекло на Дъждовния цар и се гощават със събраната храна.
В някои части на Южна и Западна Русия използуват къпането като заклинание за дъжд. Понякога, след богослужение, енориашите събарят свещеника на земята и го поливат с вода. Друг път, на св. Йоан Кръстител, жените се къпят на тълпи, без да се събличат и потапят във водата направена от клони, трева и билки кукла, която олицетворява светеца. Когато има голяма нужда от дъжд, жените в Курска област хващат непознат пътник и го хвърлят в реката или го заливат от главата до петите с вода. По-късно ще видим, че често вземат непознатия пътник за божество или за олицетворение на някоя природна стихия. В официални документи е отбелязано, че по време на сушата от 1790 г. селяните от Шурец и Вербуц събрали всички жени и ги задължили да се изкъпят, за да падне дъжд. Една арменска магия за дъжд изисква да хвърлят съпругата на свещеника във вода и да я намокрят цялата. Като средство против суша арабите от Северна Африка хвърлят насила овят човек в поток. В Минахаса, област в Северен Целебес, за да падне дъжд, се къпе самият свещеник. Когато в Централен Целебес дълго време не е валяло и стеблата на ориза се сгърчват, много от селяните, особено младите, отиват до близък поток и се заливат с вода, като крещят и вдигат шум или се пръскат един друг с бамбукови тръби. Понякога имитират плющенето на дъжд, като пляскат с ръце по водата или пък слагат в потока обърната кратуна и тропат с пръсти по нея.
В някои случаи хората вярват, че жените могат да предизвикат дъжд, като орат или се правят, че орат. При пшау и хевсурите от Кавказ има церемония, наречена „изораване на дъжда“, която се изпълнява по време на суша. Впрягат момичета в рало и те го влачат из реката, газейки до пояс във водата. При такива обстоятелства и арменските девойки и жени правят същото. Най-старата жена или попадията облича расото на попа, а другите, облечени като мъже, влачат ралото във водата срещу течението. При продължително засушаване в Грузия запрягат момите за женене две по две във волски ярем и те газят през реки, езера и блата, молят се, пищят, плачат и се смеят. В една област на Трансилвания, когато земята се напука от суша, момичетата се събличат голи и водени от една по-възрастна жена, която също е гола, открадват брана и я пренасят през полето до някоя река и там я пускат да плава. После, в продължение на час, седят на браната, като на всеки ъгъл слагат по една запалена свещ. Накрая оставят браната във водата и си отиват. И в някои части на Индия прибягват до сходно заклинание за дъжд: голи жени влачат нощем рало из някоя нива, а мъжете стоят настрана, защото присъствието им ще развали магията.
Понякога заклинанието за дъжд действува с помощта на покойници. В Нова Каледония например дъждоносните се намазват целите с черна боя, изкопават мъртвец, отнасят костите му в пещера, съединяват ги и окачват скелета над листа от таро. След това го поливат с вода така, че да се стича върху листата. Те вярват, че душата на покойника взема водата, превръща я в дъжд и я излива отново върху земята. Ако може да се вярва на единодушните съобщения, до неотдавна, когато ги сполети суша, селяните от един район в Русия изравяли трупа на някой пропил се до смърт и го хвърляли в най-близкото тресавище или езеро, напълно убедени, че това ще осигури необходимия валеж. Очакванията за лоша реколта поради продължителното засушаване през 1868 г. подтикнали жителите на едно село в района на Таращанск да изровят трупа на разколник, умрял предишния декември. Едни от тях удряли трупа по главата — или онова, което било останало от него, и викали: „Дай ни дъжд!“, а останалите го заливали с вода през сито. В този случай изливането на вода през сито очевидно наподобява дъжда и напомня за начина, по който, според Стрепсиадите на Аристофан, Зевс прави дъжда. Случва се, за да осигурят дъжд, тораджите да се обръщат към мъртви с молба за милост. В селото Калингуа например има гроб на прочут вожд, дядо на сегашния владетел. Когато земята страда от ненавременно засушаване, хората отиват при гроба, поливат го с вода и казват: „О, дядо, съжали се над нас, дай ни дъжд, ако искаш да имаме с какво да се храним тази година.“ След това над гроба окачват пълно с вода бамбуково стебло с малка дупчица на долния край, от която капе непрекъснато. Продължават да пълнят бамбука с вода, докато дъждът не дойде да напои земята. В този случай, също както в Нова Каледония, имаме религия примесена с магия, защото към магическото възпроизвеждане на дъжд на неговия гроб се е прибавяла чисто религиозната молитва към мъртвия вожд. Видяхме, че като заклинание за дъжд баронгите за залива Делагоа поливат гробовете на своите прадеди, особено гробовете на близнаци. При някои индиански племена по поречието на Ориноко имало обичай година след погребението роднините на умрелия да изравят костите му, да ги изгарят и да разпръскват пепелта по вятъра, защото вярвали, че пепелта се превръща в дъжд, който починалият връща на земята в замяна на почитта към него. Китайците са убедени, че когато човешки тела останат непогребани, изложени без подслон на капризите на времето, душите на бившите им собственици също както живите чувствуват неприятно усещане от дъжда. Затова нещастните души правят всичко, което е по силите им, да предотвратят валежите и често техните усилия са прекалено успешни. В резултат на това настъпва суша, най-ужасното от всички възможни бедствия в Китай, защото води до слаба реколта, недоимък и глад. И по време на суша за китайските власти било обикновена практика да заравят изсъхналите кости на непогребани мъртъвци, за да сложат край на бедата и чрез магия да предизвикат дъжд,