Често и животните играят важна роля в тези заклинания. Северноавстралийското племе анула свързва птицата долар с дъжда и я нарича дъждовна птица. Човекът, който има птицата за свой тотем, може да предизвика дъжд край определен вир, като улови змия, държи я известно време жива под водата, убива я и я оставя край потока. После прави сводест сноп от тревни стебла, наподобяващи дъга, и го закрепва над змията. Накрая той пее на змията и мнимата дъждовна дъга рано или късно ще завали. Обясняват ритуала с това, че едно време птицата долар имала за съпруг змия, която живеела в локва и плюела към небето, докато се появи дъга, а от облаците завали дъжд. Общоприет начин да се предизвиква дъжд на о. Ява е да се окъпят една или две — мъжка и женска котки. Понякога носят животните с шествие и музика. Даже в Батавия можете от време на време да видите как деца разнасят котка с такава цел по улиците. След като я потопят в някоя локва, я пускат на свобода.
В Източна Африка, когато магьосникът на племето умбугве иска да предизвика дъжд, хваща при ярко слънце черна овца и черно теле, качва ги на покрива на общата колиба, разпорва коремите на животните и разпръсква вътрешностите им по всички посоки. След това налива в съд вода и пуска вътре муска. Ако заклинанието е успяло, водата завира и следва дъжд. От друга страна, ако магьосникът иска да попречи да завали, той се оттегля във вътрешността на колибата и там нагрява в кратунка прозрачно парче кварц. За да предизвикват дъжд, в племето вагото принасят в жертва на гробовете на мъртвите си прадеди черни птици, черни овце и черни добичета, а през дъждовния сезон дъждоносецът облича черни дрехи. Магьосниците от племето матабеле използуват като заклинание за дъжд муска, направена от кръвта и жлъчката на черен вол. В един район на Суматра, за да накарат да завали дъжд, всички жени от селото отиват полуголи на реката, нагазват в нея и се заливат една друга. После пущат въз водата черна котка, принуждават я известно време да плува, а след това я оставят да избяга на брега, като я гонят и поливат. По време на суша народността гаро в Асам принася в жертва черна коза на много висок планински връх. Във всички тези случаи цветът на животното е част от заклинанието — след като е черно, то ще затъмни небето с дъждовни облаци. По същата причина бечуаните изгарят вечерно време говеждо шкембе, защото, както казват: „Черният дим ще събере облаците и ще накара дъжда да дойде.“ За дъжд на о. Тимор принасят в жертва на богинята на земята черно прасе, а бяло или червено на бога на слънцето — за слънчево време. Във високите планини на Япония има район, където, ако не е валяло дълго време, край планински поток се събират селяни начело с жреца, който води черно куче. Връзват на определено място животното и то се превръща в мишена за куршумите и стрелите им. Когато топлата кръв опръска скалите, хвърлят оръжието си и започват да се молят на висок глас на божествения дракон на пороя да изпрати веднага силен дъжд, за да измие оскверненото място. Обичаят предписва в такива случаи жертвата да е черна, като символ на желаните облаци. Но ако е нужно слънчево време, жертвата трябва да е чисто бяла, без никакво петънце.