Някои хора смятали, че могат да запалят Слънцето или да го изпроводят на път, а други си въобразявали, че могат да го забавят или спрат. На две срещуположни височини в перуанските Анди има разрушени кули. На стените им закрепвали железни куки, на които опъвали от едната до другата мрежа. Мрежата трябвало да улови Слънцето. Широко разпространени са приказките за хората, които улавяли небесното светило в примка. Когато през есента Слънцето отива на юг и слиза все по-надолу на арктическото небе, ескимосите от Иглулик играят на „котешка люлка“, за да го уловят в плетеницата от конци и да му попречат да изчезне. И обратно, когато през пролетта то се придвижва на север, за да ускорят връщането му, играят игра с чаша и топка. Ако австралийски абориген иска да го спре да не залезе, докато се върне у дома, поставя чим в чатала на дърво, точно с лице към залязващото Слънце А за да го накарат да излезе по-скоро, австралийците хвърлят нагоре пясък и духат с уста към Слънцето, може би да издухат маещото се светило на запад и да го погребат в пясъка, където то сякаш потъва нощем.
Ако някои хора са си въобразявали, че могат да накарат Слънцето да побърза, други пък смятали, че могат да подтикнат маещата се Луна. При туземците от Нова Гвинея месеците са лунни. Виждали са ги да хвърлят камъни и копия по Луната, за да ускорят движението й, та приятелите им, които работят на тютюнева плантация далеч от дома в продължение на дванадесет месеца, да се върнат по-бързо. Малайците смятат, че яркото сияние на залез може да предизвика у слаб човек треска. Затова се опитват да изгасят сиянието, като плюят вода и хвърлят пепел по него. Индианците шусуоп вярват, че могат да предизвикат студено време, като горят ударено от гръм дърво. Това поверие може да се основава на друго, според което в тяхната страна след гръмотевична буря настъпва студ. Затова напролет, когато индианците пътуват по височините, покрити със сняг, изгарят трески от такова дърво, та кората на снега да не се топи.
4. Магията управлява вятъра
Освен всичко друго примитивният човек смята, че може да накара вятъра да задуха или да утихне. Когато денят е горещ и якутът има да измине дълъг път, взема намерен в животно или риба камък, навива около му няколко пъти конски косъм и го връзва за пръчка. После размахва пръчката и произнася заклинание. Скоро ще задуха хладен ветрец. За да осигури хладен вятър за девет дни, ще трябва първо да потопи камъка в кръвта на птица или животно, сетне да го покаже на Слънцето, а шаманът да се завърти три пъти обратно на светилото. Ако хотентот иска вятърът да стихне, той вади една от най-тежките си кожи и я окачва на края на прът, като вярва, че докато се мъчи да духа кожата, вятърът ще загуби силата си и волю-неволю ще стихне. За да укротят вятъра, вълшебниците от Огнена земя хвърлят срещу му раковини. Туземците от о. Бибили, край бреговете на Нова Гвинея, се славят с това, че могат, като духат с уста, да накарат да задуха вятър. При буря хората от народността богаджим казват: „Билибилите пак са започнали да духат.“ Друго средство да накараш вятъра да задуха, практикувано в Нова Гвинея, е да чукаш с пръчка по „ветровит камък“, но леко, защото ако удряш силно, ще дойде ураган. По същия начин предизвиквали вятър и вещиците в Шотландия. Те потапяли парцал във вода и го удряли три пъти о камък, като произнасяли: