Индианците ленгуа от Гран Чако приписват появата на преминаващите от там вихрушки на дух и хвърлят по него тояги, за да го прогонят. Когато вятърът помете колибите им, индианците паягуа, в Южна Америка, грабват главни и тичат срещу вятъра, заплашват го с тях, а други блъскат с юмруци въздуха, за да изплашат бурята. Когато индианците гуайкири са заплашени от силна буря, мъжете грабват оръжие, а жените и децата крещят колкото им глас държи, за да сплашат демона. По време на буря видели обитателите на едно село батаки в Суматра да се втурват навън от къщи, въоръжени със саби и копия. Раджата застанал начело и с викове и крясъци те секли невидимия враг. Забелязали стара жена, която била особено активна в защитата на дома си и сечала енергично наляво и надясно с дългата си сабя. При силна гръмотевична буря са виждали каяните от Борнео да вадят застрашително сабите си наполовина от ножниците, за да изплашат демоните на бурята. Австралийските аборигени смятат, че огромните стълбове червен пясък, които се носят бързо из пустинята, са минаващи духове. Веднъж един атлетичен абориген хукнал след такава движеща се колона, за да я бие с бумерангите си. Нямало го два или три часа, върнал се много изморен и заявил, че убил Кучии (демона), но Кучии е изръмжал срещу му и той трябвало да умре. Разказват за бедуините от Източна Африка, че „не се случва вихрушка да пресече пътя им, без дузина мъже да се втурнат да я преследват с извадени кинжали, да ги забиват в центъра на колоната от прах, за да прогонят злия дух, който според тях е яхнал вихрушката“.
В светлината на тези примери съвсем правдоподобно звучи една разказана от Херодот история, която съвременните критици смятат за легенда. Той разказва, без обаче да гарантира, че това е вярно, как веднъж в страната на псилите (сегашен Триполи) вятърът, който духал от Сахара, пресушил резервоарите за вода. Тогава хората се събрали на съвет и тръгнали вкупом да водят война с южния вятър. Но когато навлезли в пустинята, самумът се втурнал срещу им и ги затрупал всичките. Това спокойно може да е разказ на човек, който ги е видял да изчезват в боен строй, с барабани и цимбали, в червения облак от бушуващ пясък.
ГЛАВА VI
Магьосници-царе
Приведените примери доказват, че в много страни и у много народности магията е имала претенциите да управлява великите сили на природата за доброто на човека. В такъв случай практикуващите това изкуство по необходимост са били важни и влиятелни личности във всяко общество, повярвало в техните неправдоподобни твърдения. И никак не е изненадващо, че благодарение на славата, на която се радват, и на страхопочитанието, което вдъхват, някои от тях се издигат до най-високото положение на власт над своите доверчиви събратя. И наистина, магьосниците, изглежда, често са се превръщали във вождове и царе.
Да започнем с най-низшата човешка група, за която притежаваме сравнително пълна и точна информация — австралийските аборигени. Те не се управляват от вождове и царе. Доколкото може да се говори за политическо устройство на техните племена, то е демокрация или по-скоро олигархия на стари и влиятелни мъже, които се събират на съвет и вземат решения по всички важни въпроси, като по-младите мъже практически са изключени от тази дейност. Техният съвет съответствува на появилия се по-късно сенат. Ако трябва да изковем термин за такова управление на старейшините, бихме могли да го наречем геронтокрация. Старейшините на австралийските аборигени, които се събират на съвет и по този начин управляват делата на племето, обикновено са старейшините на съответните тотемни кланове. Но в Централна Австралия, където пустинният характер на страната и почти пълната изолация от чужди влияния са забавили напредъка и общо взето са запазили туземците в най-примитивното им състояние, старейшините на различните тотемни кланове са натоварени с важната задача да изпълняват магически церемонии за умножаване на тотемите. А тъй като най-често тотеми са животни или растения, употребявани за храна, следва, че всички очакват повечето от тези старейшини да снабдяват хората с храна посредством магии. Те трябва да направят така, че да завали дъжд или пък с друго да услужат на общината. Накратко казано, сред племената от Централна Австралия старейшините на клановете са обществени магьосници. Тяхната най-важна функция е да се грижат за свещения склад, обикновено пукнатина в скалите или дупка в земята, където се пазят свещените камъни и тояги (чиринга), с които по някакъв начин са свързани душите на всички живи и мъртви хора. Така независимо от своите, да ги наречем, обществени задължения, като например да налагат наказания за нарушаване обичаите на племето, основните им функции са обредни или магически.