Минавайки от Австралия на Нова Гвинея, установяваме, че макар местните жители да стоят на далеч по-високо културно равнище от австралийските аборигени, в основата си общественото устройство при тях е също демократично или олигархическо и институцията на вожда е все още в зародиш. Сър Уилям Макгрегър например съобщава, че в Британска Нова Гвинея още не се е появил достатъчно умен, достатъчно храбър и достатъчно силен човек, който да се превърне в деспот даже и на отделен район. „Най-близко, макар и все още далеч от това положение, заемат хората, станали прочути вълшебници, но това единствено им дава възможност в известна степен да шантажират събратята си.“
Местните жители свързват произхода на меланезийските вождове с вярването, че имат връзка с могъщи духове и разполагат със свръхестествена власт над тях и техните способности. Ако някой вожд наложи данък, всеки плаща, защото се страхува от неговата власт над духовете и твърдо вярва, че той може да донесе беда или болест на онзи, който му се противопоставя. Когато повече от поданиците му престанат да вярват, че има влияние над духовете, властта да налага данъци е разклатена. Доктор Джордж Браун разказва как в Нова Британия „винаги са очаквали от властвуващия вожд да упражнява жречески функции, т.е. той си приписва постоянна връзка с табараните (духовете) и използувайки влиянието си пред тях, има възможност да повика дъждовно или слънчево време, добри ветрове или лоши, болест или здраве, успех или поражение във война и изобщо да осигури всяко благо или проклятие, за което молителят е готов да плати подходяща цена“.
Издигайки се още по-горе в културната стълбица, идваме до Африка, където напълно са развити и двете институции — на вождовете и на царете. И тук данните за еволюцията на магьосника и най-вече на дъждоносеца във вожд, са сравнително изобилни. Така например сред вамбугве, племе от народността банту в Източна Африка, първоначалната форма на управление била семейната република, но огромната власт на магьосниците, предавана по наследство, скоро ги издигнала до положението на дребни владетели или вождове. През 1894 г. от тримата живи вождове в страната двама всявали голям страх като магьосници и богатството им, под формата на добитък, било придобито почти изцяло от дарове, в замяна на. услугите, които извършвали в това си качество. Изкуството им се свеждало преди всичко до осигуряване на валежи. Вождовете на вататури, друго източноафриканско племе, били само магьосници, лишени от каквато и да е пряка политическа власт. А както се твърди, при племената вагого, пак в Източна Африка, главната сила на вождовете произтича от тяхното изкуство да предизвикват валежи. Ако даден вожд не може да извика дъжда, трябва да го осигури с помощта на друг, който може.
У племената по Горен Нил заклинателите са обикновено вождове. Тяхната власт почива преди всичко на предполагаемата им способност да предизвикват дъжд, защото „дъждът е едничкото нещо, което има някакво значение за хората от тези райони, тъй като не дойде ли навреме, това означава неописуеми страдания за всички. Затова няма нищо странно, че по-хитрите си приписват способността да го предизвикват и веднъж спечелили си такава слава, се възползуват от лековерието на по-елементарните си събратя“. Така че „повечето вождове на тези племена са дъждоносци и се радват на популярност, съответствуваща на способността им да даряват своите поданици с дъжд в съответния сезон… Селата на вождовете-дъждоносци винаги се изграждат по склоновете на доста високи възвишения, защото несъмнено те знаят, че възвишенията привличат облаците и затова могат да са сравнително сигурни в прогнозите си за времето“. Всеки от тези дъждоносци има по няколко дъждовни камъка: кварцови кристали, авентурин и аметист, които пази в гърне. Когато иска да предизвика дъжд, той потапя камъните във вода и като взема в ръка разцепена на върха тояга с обелена кора, маха и подканя облаците да идват или ги отпъжда по пътя им, като непрекъснато мърмори заклинания. Или пък слага вода и черва на овца или коза във вдлъбнат камък, а после пръска оттам капки към небето. Макар да забогатяла, като упражнява предполагаемите си магически способности, той често, а може би и винаги умира от насилствена смърт, защото при суша разгневените хора се събират и го убиват, убедени, че той спира дъжда да не завали. И все пак властта е обикновено наследствена и минава от баща на син. Сред племената, които вярват в тези заклинания и спазват такива обичаи, са латука, бари, лалуба и лакойя.