И пак в Централна Африка племето ланду, което населява областта западно от езерото Алберт, твърдо вярва, че някои хора имат способността да предизвикват дъжд. Сред тях дъждоносецът е вожд или неминуемо става вожд. Племето баньоро също изпитва голямо уважение към онези, които даряват дъжд, и ги отрупва с много подаръци. Цар е най-големият дъждоносен, който има абсолютна и неограничена власт над дъжда, но той може да делегира властта си на други, така че облагите да се разпределят, а водата от небето да се излее навсякъде из царството му.
В Западна, също както в Източна и Централна Африка, се натъкваме на същото съчетание на функциите на вожд и магьосник. При племето фан например, между вожда и заклинателя не съществува строго деление. Вождът е също заклинател, а дори и ковач, защото фаните смятат ковашкото изкуство за свещено и с него не може да се занимава друг освен вождът.
Що се отнася до връзката между длъжностите на вожд и дъждоносен в Южна Африка, добре осведомен източник отбелязва: „В стари времена вожд бил великият дъждоносен на племето. Някои вождове не допускали друг да се съревновава с тях, да не би постигналият успех дъждоносен да бъде избран за вожд.“ Има и друга причина — това е, че веднъж спечелил голяма слава, дъждоносецът положително щял да стане богат, а един вожд очевидно не би допуснал някой друг да стане прекалено богат. Дъждоносецът упражнява голяма власт над народа и затова е много важно тази функция да остава свързана с царското семейство. Преданията винаги свързват източника на славата на древни вождове и герои със способността им да викат дъжда и е вероятно, дори много вероятно, в това да се корени институцията на вождовете. Човекът, който довежда дъжда, естествено става вожд. По същия начин Шака (прочут зулуски деспот — бел. авт.) заявявал, че е единственият гадател в страната, защото ако допуснел съперници, животът му щял да е в опасност. Пишейки за Южна Африка, д-р Мофат също казва, че „дъждоносецът е, по преценка на хората, съвсем не маловажна личност, чието влияние върху съзнанието е по-голямо от това на царя, който също е принуден да се подчинява на диктата на това върховно длъжностно лице“.
Изложеното дотук сочи, че е много вероятно африканските царе да произхождат в повечето случаи от обществени магьосници и особено от дъждоносни. Може да се предполага, че необузданият страх, вдъхван от магьосника и богатството, натрупано от него при упражняването на професията, са допринасяли за по-нататъшното му издигане. Но ако кариерата на магьосник и особено на дъждоносец предлага големи облаги на успешно практикуващия това изкуство, от друга страна, тя е изпълнена с капани, в които може да попадне по-неопитният или лишеният от късмет изпълнител. Положението на обществен заклинател е наистина много несигурно, защото след, като хората твърдо вярват, че той има власт да накара дъжда да вали, слънцето да грее и земята да ражда плодове, те естествено отдават сушата и лошата реколта на престъпната му небрежност или на чист инат и го наказват по съответен начин. Затова в Африка често са прогонвали или убивали вожда, който не е успял да осигури дъжд. В някои части на Западна Африка например, когато молитвите и даровете за царя не осигуряват дъжд, неговите поданици го връзват и го. замъкват на гроба на прадедите му да измоли от тях необходимия дъжд. Банжарите от Западна Африка приписват на своя цар способността да осигурява дъжд или хубаво време. Докато времето е хубаво, го отрупват с дарове — зърно и добитък. Но ако някое продължително засушаване заплашва да провали реколтата, го ругаят и бият, докато времето не се промени. Когато реколтата се провали или крайбрежните вълни са прежалено силни и не позволяват да се лови риба, хората от племето лоанго обвиняват своя цар в „коравосърдечие“ и го смъкват от власт. На Житния бряг върховният жрец или царят-фетиш, който носи титлата Бодио, отговаря за здравето на общността, плодородието на земята и изобилието от риба в морето и реките и ако страната страда, в която и да е от тези насоки, смъкват Бодио от поста му. В Усукума, обширен район на южния бряг на езерото Виктория, дъждът и скакалците са неделима част от управлението на султана. Освен всичко друго той трябва да знае как да вика дъжда и да прогонва скакалците. Ако той и неговият магьосник не са в състояние да се справят с тези проблеми, това поставя под заплаха самото му съществуване. В някои случаи, когато не идва така желаният от хората дъжд, просто прогонвали султана (в Утутуа, близо до Наса). На практика хората твърдят, че владетелите трябва да имат власт над природата и нейните явления. А ето какво разказват за туземците от района на Нянза: „Те са убедени, че дъждът вали само в резултат на магия и главната задача — да го накара да завали — се пада на вожда на племето. Ако дъждът не дойде навреме, всички протестират. Не един дребен цар е бил прогонван от страната си поради суша.“ Когато посевите изгарят и всички усилия на вожда на племето латука (по Горен Нил) да привлече дъжда са напразни, обикновено го нападат нощем, задигат всичко, което притежава, и го прогонват. Но често го и убиват.