На много места по света от царете се очаквало да регулират климата за доброто на своя народ и са ги наказвали, когато не успеят да го сторят. Когато храната започвала да не достига, скитите хвърляли царете си в тъмница. В Египет вината за компрометираната реколта падала върху свещените фараони, но държали отговорни за природните явления и свещените животни. Когато страната била сполетявана от епидемии или други беди поради продължителна и жестока суша, жреците извеждали нощем животните, заплашвали ги и ако злото не намалее, ги заколвали. Някога на о. Ниуе, известен още като о. Севидж, в южната част на Тихия океан, управлявала царска династия. Но тъй като царете били също върховни жреци и от тях очаквали да накарат растенията да дават плодове, хората се гневели по време на недоимък и ги убивали, докато накрая никой не пожелал да стане цар и с това бил сложен край на монархията. Древнокитайски автори ни осведомяват, че когато в Корея имало прекалено много или прекалено малко дъжд и реколтата не узрявала, винаги падала върху царя. Едни казвали, че трябва да го свалят, а други — да го убият.
Американските индианци са направили най-голям напредък по пътя към цивилизацията по време на монархическата и теократичната власт в Мексико и Перу, но ние знаем прекалено малко за ранната история на тези страни, за да сме в състояние да кажем дали предшествениците на техните обожествявани царе са били магьосници или не. Може би следа от такъв произход може да се долови в клетвата, която полагали мексиканските крале при възкачването си на престола — че ще накарат слънцето да свети, облаците да сипят дъжд, реките да текат и земята да дава богати плодове. Наистина сред коренното население на Америка заклинателят или знахарят, заобиколен от ореол на тайнственост и атмосфера на страхопочитание, бил личност с голямо влияние и значение и у много племена можел съвсем лесно да се превърне във вожд или цар, макар на пръв поглед да не съществуват доказателства за подобно развитие. Катлин например ни разказва, че в Северна Америка шаманите „са ценени като сановници на племето и цялата община им оказвала най-голяма почит не само поради опитността им в тяхната materia medica, но особено за опитността им в магията и тайнствата, с които в голяма степен се занимават… У всички племена шаманите са и магьосници, заклинатели, гадатели и, бих могъл да кажа, върховни жреци, доколкото те надзирават и изпълняват всички религиозни церемонии; на тях гледат като на оракули на народа. На всички съвещания, по време на война и на мир, те седят наред с вождовете, с тях се съветват винаги преди да предприемат някаква стъпка, която засяга общността и се отнасят с голяма почит и преклонение към мнението им.“ И в Калифорния „шаманът е бил и все още е може би най-важната личност сред племето майду. В отсъствието на някаква определена система на управление думата на шамана има голяма тежест, на него се гледа с голямо страхопочитание и по правило на него се подчиняват много повече, отколкото на вожда.“
И в Южна Америка магьосниците или знахарите, изглежда, са били на път да станат вождове или царе. Един от най-ранните заселници по бреговете на Бразилия, французинът Андре Теве, съобщава как тези паже (знахари) са на такава почит и преклонение сред индианците, че ги обожават, или по-скоро идолизират. Можете да видите как при тях идват обикновени хора, хвърлят се в краката им и се молят, като казват: „Направи така, че да не съм болен, да не умра, нито аз, нито децата ми“, и други подобни желания. А той отвръща: „Ти няма да умреш, ти няма да си болен“, и други подобни обещания. Но понякога, когато се случи тези паже да не кажат истината и стане обратното на онова, което са предсказали, хората не изпитват никакво колебание да ги убият като недостойни за титлата и ранга на паже. При индианцитте ленгуа от Гран Чако всеки род има свой касик, т.е. вожд, който има малко власт. По силата на поста си той трябва да прави много подаръци, затова рядко забогатява и е обикновено по-одърпан от поданиците си. „Магьосникът е на практика човекът, който обладава най-голяма власт и е свикнал да получава, а не да дава подаръци.“ Дълг на магьосника е да носи нещастие и беди на враговете на племето си и да пази своите от вражеска магия. За тези услуги му плащат добре и чрез тях той постига голямо влияние и власт.