Навсякъде в Малая гледат на раджата, т.е. царя, със суеверно благоговение като притежател на свръхестествени сили и имаме основание да смятаме, че и той, подобно на толкова много африкански вождове, произхожда от обикновен магьосник. Понастоящем малайците твърдо вярват, че раджата упражнява лично влияние върху природните процеси като плодородието на посевите и на овошките. Същата плодоносна дарба приписват, макар и в по-малка степен, на неговите пълномощници, а дори и на онези европейци, които случайно са натоварени с управлението на областта. Така в Селангор, една от областите на Малайския полуостров, често отдават успеха или провала на оризовата реколта на смяната на областните управители. Хората от народността туратеуа в Южен Целебес твърдят, че доброто състояние на ориза зависи от поведението на техните князе и лошото управление, или както те го разбират, управление, което не се придържа към древните обичаи, проваля реколтата.
Даяките от Саравак вярвали, че прочутият владетел-англичанин раджа Брук имал някаква магическа дарба, която, правилно насочена, прави оризовата реколта богата. Затова посетял ли някое племе, му носели семето, което имали намерение да засеят на следващата година, и той го оплождал, като размахвал над него огърлиците на жените, потопени предварително в специална смес. А когато влезел в някое село, жените измивали краката му отначало с вода, а после с мляко от млади кокосови орехи и накрая отново с вода, като запазвали всичката вода, която се е докоснала до него, и я разпределяли по нивите си, вярвайки, че по този начин си осигуряват богата реколта. Най-отдалечените племена, които не можел да посети, му изпращали малко парче бял плат и малко злато или сребро и след като тези предмети поемели от неговите размножителни свойства, ги заравяли на нивите си и с увереност очаквали голямо плодородие. Веднъж, когато някакъв европеец забелязал, че оризовите посеви на племето самбан са слаби, вождът веднага му отговорил, че иначе не би могло и да бъде, тъй като раджа Брук никога не ги посещавал и го помолил да убеди г. Брук да посети тяхното племе и да премахне безплодието на земята им.
По всичко личи, че вярата в магическите и свръхестествени способности на царете, по силата на които те могат да оплождат земята и да даряват поданиците си с други облаги, се е споделяла от прадедите на всички арийски народности от Индия до Ирландия и е оставила ясни следи на Английския остров до най-модерни времена. В древната индуска книга, наречена „Законите на Ману“, например резултатите от добро царско управление се описват по следния начин: „В онази страна, където царят не отнема имота на смъртните грешници, хората се раждат навреме и дълго живеят. И посевите на стопанина избуяват — всичко, което е засял, и децата не умират, нито пък се ражда уродливо поколение.“ В Омирова Гърция за царете и вождовете се говорело сякаш са божества и къщите им били божествени, а колесниците — свещени. Вярвали, че управлението на добър цар кара черната земя да дава жито и ечемик, дърветата да са отрупани с плодове, стадата да се множат и морето да дава риба. Когато през Средните векове датският крал Валдемар I пътувал из Германия, майките му носели новородените, като смятали, че след царственото докосване децата ще растат по-здрави, а стопаните му носели семето си за посев и го молели да го хвърли вместо тях. Древните ирландци вярвали, че когато кралете им спазват обичаите на прадедите си, времето ще бъде меко, реколтата — богата, водите пълни с риба, а овошките ще трябва да се подпират, толкова ще натежат от плод. В един канон, приписван на св. Патрик, се изреждат добрините, които съпътствуват управлението на справедлив крал — „хубаво време, спокойно море, обилни реколти и натежали от плод дървета“. От друга страна, оскъдицата, безплодието на нивите, болестите по дърветата и недостигът на зърно се смятали за безпогрешни доказателства, че властвуващият е лош.