Може би последният остатък от подобни суеверия, свързани с английските крале, било поверието, че могат да лекуват с докосването си скрофули. Съответно на това болестта била известна като „кралско зло“. Кралица Елизабет често упражнявала тази своя чудотворна лечебна способност. На Еньовден през 1633 г. Чарлз I излекувал с един замах сто пациенти в кралския параклис в Холируд. Но, изглежда, тази практика е достигнала връхната си точка при сина на Чарлз II. Разказват, че през управлението си Чарлз II докоснал близо сто хиляди души, болни от скрофули. Блъсканицата да се доближат до него била страхотна. Един път около шест или седем от дошлите да се излекуват били премазани до смърт. Трезвият Уилям III презрително отказвал да се занимава е такива фокуси и когато обикновената неприятна тълпа обсаждала двореца му, заповядвал да връщат хората с милостиня. При единствения случай, когато го склонили да докосне пациент, той му рекъл: „Бог да ти дава по-добро здраве и повече здрав разум.“ Но както може да се предполага, тази практика била продължена от глуповатия Джеймс II и от не по-малко глуповатата му дъщеря — кралица Ана.
Френските крале също претендирали, че притежават способността да лекуват с докосване; били я наследили от Хлодвиг или от св. Луи, докато английските крале са я наследили от Едуард Изповедника. По същия начин вождовете на местното население на о. Тонга лекували скрофули и втвърдяване на черния дроб, като докосвали болните с краката си, и лечението било чисто хомеопатично, защото както болестта, така и лечението й отдавали на контакта с царската особа или с нещо, което й принадлежи.
Струва ми се, при това положение оправдано може да заключим, че на много места по света царят е пряк приемник на едновремешните магьосници или заклинатели. Защото веднъж след като в обществото се обособила специална категория заклинатели и то им поверило задачи, от които вярвало, че зависи общото благо и сигурност, тези хора постепенно се издигнали до богатство и власт, а техните водачи разцъфнали като свещени царе. Но голямата социална революция, започнала с демокрация и завършила с деспотизъм, е придружена от интелектуална революция, която засяга схващането за монархическата институция и за нейните функции. Затова с течение на времето магическата заблуда става все по-очевидна за по-проницателните умове и постепенно се заменя с религия. С други думи, магьосникът отстъпва мястото си на жреца, а той, като се отказва от опитите да контролира пряко природните процеси за доброто на човека, се стреми да постигне същата цел по косвен път и умолява боговете да направят вместо него онова, което той повече не си въобразява, че може сам да направи. Така, отначало магьосник, царят постепенно замества магическите ритуали с жречески функции — молитва и жертвоприношение. И тъй като разликата между човешкото и божественото все още не е добре очертана, често се е смятало, че хората могат да постигнат божествена същност не само след смъртта си, но и приживе, по пътя на временно или постоянно въплъщаване, т.е. когато човек е изцяло обладан от велик и могъщ дух. Никой не бил облагодетелствуван повече от царете от тази вяра във възможността бог да се въплъти в човешко тяло. Теорията за въплъщението, а заедно с нея и теорията за божествената същност на царската власт, точно в този смисъл на думата, ще бъде тема на следващата глава.
ГЛАВА VII
Богове, въплътени в хора
Примерите за поверията и обичаите на първобитни хора по цял свят, описани в предишните глави, сигурно са достатъчно доказателство, че дивакът не признава онези, така очевидни за нас, граници на своята власт над природата. В общество, където всеки човек се смята надарен с повече или по-малко способности, които ние бихме определили като свръхестествени, разликата между богове и хора е очевидно неопределена или по-скоро не е съществувала. Представата за боговете като свръхчовешки същества, надарени със способности, несравними както по сила, така и по вид е човешките, е възникнала бавно в хода на историята. Примитивните хора не са разглеждали свръхестествените същества като сили, превъзхождащи много или изобщо превъзхождащи човека, защото те можели да бъдат сплашени или принудени от него да се подчинят на волята му. На този етап от развитието на човешкото съзнание светът се схваща като една велика демокрация и се предполага, че всички същества, които го обитават, били те естествени или свръхестествени, са на равна или на поносимо равна нога. Но с развитието на познанието човек започнал да схваща колко огромни са мащабите на природата и колко незначителен и слаб е той в сравнение с нея. Признанието за собствената му безпомощност обаче не води със себе си съответна вяра в безсилието на свръхестествените същества, с които въображението му запълва вселената. Тъкмо напротив, то засилва вярата му в тяхното могъщество. Защото идеята за света като система от безлични същества, които действуват в съответствие с определени и неизменни закони, все още не е просветлила или притъмнила съзнанието му. Наистина той има в себе си зародиша на тези идеи и действува в съответствие с тях не само в магическото изкуство, а до голяма степен и в ежедневието си. Но идеята си остава недоразвита и доколкото се опитва да обясни света, в който живее, човек си го представя като проява на съзнателна воля и лична дейност. Ако при това положение чувствува себе си дребен и крехък, колко огромни и могъщи трябва да са били според представата му съществата, които контролират гигантския механизъм на природата! Така с постепенното изчезване на предишното му самочувствие за равенство с боговете той губи и надеждата да насочва природните процеси независимо, със собствени сили, или с други думи, с магия, и започва да гледа на боговете като единствени носители на свръхестествените способности, които някога е смятал, че дели с тях. Затова с развитието на познанието молитвите и жертвоприношенията започват да заемат водещо място в религиозните ритуали, а някога равноправната с тях магия постепенно отстъпва и изпада до положението на черно изкуство. Сега на нея гледат като на необосновано и безбожно посегателство срещу могъществото на боговете и затова тя среща неотстъпната съпротива на жреците, чиято слава и влияние расте или намалява заедно със славата и влиянието на техните богове. И затова, когато в един по-късен период възниква разликата между религия и суеверие, жертвоприношенията и молитвите са средствата, използувани от набожната и просветена част от обществото, докато магията е убежище за суеверните и невежите. Но когато още по-късно схващането за природните сили като волеви същества отстъпва на признаването на естествените закони, магията, основана косвено на идеята за необходима и неизменна, независима от личната воля последователност от причини и следствия, изплува отново от дълбините на неизвестността и неверието, в което е изпаднала, и като проучва причинните връзки в природата, подготвя непосредствено почвата за науката. Алхимията води до химията.