Представата за човека-бог, или за човешкото същество, надарено с божествени или свръхестествени качества, принадлежи по принцип към онзи по-ранен период от историята на религията, когато боговете и хората все още се схващат като повече или по-малко еднотипни същества и не са били разделени от непреодолимата пропаст, която се разкрива помежду им по-късно. Затова, колкото и странна да ни се струва идеята за бог, вселил се в човешко тяло, тя не е толкова изненадваща за първобитния човек, защото той вижда в човека-бог или в богочовека само по-висша степен на същите свръхестествени способности, които си приписва с най-чиста съвест. Той също не прави някаква ясна разлика между бог и могъщ вълшебник. Често неговите богове са само невидими магьосници; зад паравана на природата те правят същите заклинания и магии, които човекът-магьосник прави материално и пред очите на всички свои събратя. И тъй като според всеобщо разпространеното вярване боговете са се показвали на своите поклонници в човешки образ, за магьосника с неговите чудотворни способности не било трудно да придобие славата на въплътено божество. Така, започвайки кариерата си като най-обикновен фокусник, заклинателят или магьосникът разцъфва в напълно развито божество и цар едновременно. Само че наричайки го бог, трябва да се пазим да не влагаме в представата на дивака за божество онези много абстрактни и сложни идеи, които свързваме с този термин. Нашите идеи по този важен проблем са плод на продължителна умствена и морална еволюция и те са дотолкова чужди на дивака, че той не е в състояние да ги разбере, дори да му ги обясняваш.
Разгорещените спорове за религията на първобитните народи е до голяма степен плод на взаимно неразбиране. Дивакът не разбира мислите на цивилизования човек, а малко цивилизовани хора са в състояние да разберат мислите на дивака. Когато дивакът използува своята дума за бог, той има наум някакъв вид същество; когато цивилизованият човек използува думата си за бог, той си представя нещо много по-различно. И ако, както обикновено става, двамата са еднакво неспособни да видят нещата от позицията на другия, от техните спорове няма да произлезе нищо освен объркване и грешки. Ако ние, цивилизованите хора, настояваме да сведем името божие до онова конкретно схващане за божествената природа, което сме си изработили, ще трябва да признаем, че дивакът изобщо няма бог. Но ако допуснем, че повечето диваци в по-висшите стадии на развитие притежават поне зачатъчна представа за някакви свръхестествени същества, които могат с право да бъдат наричани богове, но не в смисъла, който ние влагаме в думата, ще бъдем много по-близко до историческите факти. Тази първична представа е по всяка вероятност зародишът на всичко онова, от което цивилизованите хора постепенно изграждат своите възвишени идеи за божеството и ако успеем да проследим изцяло развитието на религията, може би ще установим, че веригата, която свързва нашата идея за божеството с тази на дивака, е непрекъсната.