Навсякъде по света примерите на временно вдъхновение са нещо обикновено и дотолкова познато от етнографски съчинения, че едва ли има нужда от повече илюстрации на общия принцип. Все пак си струва да споменем два конкретни начина за постигане на временно вдъхновение, защото те са може би по-малко известни от останалите, а освен това ще имате случай да споменем за тях и по-късно. Един от начините да се постигне вдъхновение е да се смуче прясна кръв от принесено в жертва животно. В храма на Аполон в Аргос един път месечно нощем принасяли в жертва агне и от кръвта му вкусвала жена, която трябвало да спазва обет за девственост. Получила по този начин вдъхновение от бога, тя пророкувала или гадаела. В ахейския град Егир, преди да се спусне в пещерата да пророкува, жрицата на Земята пиела прясна кръв на бик. Пак по същия начин курувикараните, каста птицеловци и просяци в Южна Индия, вярвали, че богинята Кали се вселява в жреца и той дава пророчески отговори, след като смуче кръвта, която тече от прерязаното гърло на коза. Като заколят на празник прасе у алфурите в Минахаса, Източен Целебес, жрецът се втурва бясно към него, навира си главата в трупа и пие кръв. Издърпват го насила, слагат го да седне на стол и той започва да пророкува каква ще е оризовата реколта през годината. После отново се хвърля към трупа и пие кръв, отново го слагат насила на стола и отново пророкува. Хората са убедени, че в него се вселява дух с пророчески способности.
Друг начин да се постигне временно вдъхновение, за който ще спомена тук, е използуването на свещено дърво или растение. В Хиндукуш например запалват огън със съчки от свещен кедър и Дайнял, т.е. Сибила, с парче плат на главата, вдъхва от гъстия лют дим, докато я обхванат конвулсии и падне в безсъзнание на земята. Скоро обаче се надига и започва да нарежда с писклив глас, а слушателите подхващат думите й. Пророчицата на Аполон дъвчела свещено лаврово дърво и я къдели с него, преди да започне да пророкува. Вакханките дъвчели бръшлян и според някои вдъхновението им се дължало на възбуждащите и опияняващи свойства на растението. За да го вдъхнови неговият бог, жрецът в Уганда пуши лула неспирно, докато се докара до бяс, а след това разпознават във високите и възбудени звуци гласа на бога, който говори чрез него. В Мадура, остров край северния бряг на Ява, всеки дух си има определен медиум, и това е по-често жена, отколкото мъж. Като се подготвя да приеме духа в себе си, тя седи с глава, надвесена над кадилницата, и вдъхва дима на тамян. Постепенно изпада в някакъв транс, придружен с писъци, гримаси и силни спазми. Тогава смятат, че духът се е вселил в нея и като се поуспокои, думите й приемат за оракулски, тъй като са изявления на вселилия се дух, докато нейната собствена душа временно отсъствува.
Хората смятат, че получилата временно вдъхновение личност придобива не само божествено познание, но също поне от време на време и божествена сила. Когато в Камбоджа избухне епидемия, жителите на няколко села се събират и се отправят с оркестър начело да търсят човека, когото местният бог е избрал за свое временно селение. Открият ли го, отвеждат го при олтара на бога, където става тайнството на въплътяването. Тогава човекът става обект на обожание от своите събратя и те го умоляват да предпази селото от чумата. На някаква статуя на Аполон, която стояла в свещена пещера при Хила, близо до Магнезия, приписвали свръхчовешка сила. Светите хора, вдъхновени от нея, скачали в пропасти, изтръгвали из. корен огромни дървета и ги носели на гръб по най-тесни и стръмни дефилета. Подвизите на изпадналите във вдъхновение дервиши попадат в същата категория.
Дотук видяхме, че като не може да разпознае границите на своите възможности да управлява природата, дивакът приписва на себе си или на всички хора известни способности, които според нас са свръхестествени. Както видяхме, първобитните смятат, че освен тази обща свръхестественост, някои от тях. се вдъхновяват за кратки периоди от божествен дух и по този начин придобиват познанията и силата на обладалите ги духове. Има само една крачка от подобни поверия до убеждението, че в определени личности трайно се вселяват божества, или: пък че са надарени по някакъв неясен начин с такава върховна степен на свръхестествена сила, та са наравно с боговете и на тях се молят и принасят жертви. Понякога функциите на тези хора-богове са чисто свръхестествени или духовни. Други пък освен това упражняват и върховна политическа власт. Във втория случай те са не само богове, но и царе и формата на управление е теокрация. Така например на Маркизките (или Вашингтоновите) острови имало категория обожествени приживе хора. Смятало се, че те притежават свръхестествена власт над природните стихии: били в състояние да дадат обилни реколти или да поразят почвата с безплодие; освен това можели да предизвикат болест или смърт. За да предотвратят тяхната ярост, им принасяли човешки жертви. Нямало много такива богове, най-много по един или двама на остров. Живеели в мистично уединение. Понякога, но не винаги властта им била наследствена. Един мисионер описал такъв човек-бог, след като го наблюдавал лично. Богът бил много стар мъж. Живеел в голяма къща в оградено място. В къщата имало нещо като олтар, а по гредите й и по дърветата наоколо били накачени човешки скелети с главите надолу. Никой не влизал в ограденото място освен хората, посветили се в служба на бога. Само когато се принасяли човешки жертви, обикновените хора можели да проникнат в свещения район. Този човек-бог изисквал повече жертвоприношения от всички свои събратя-богове. Често седял на нещо като платформа пред къщата си и искал по две или три човешки жертви наведнъж. Винаги му ги водели, защото вдъхвал неописуем ужас. По целия остров му се молели и отвсякъде му изпращали дарове. Южните тихоокеански острови имали по един човек, който представлявал или олицетворявал божеството. Подобни хора наричали богове и смесвали тяхната с божествената същност. Случвало се човекът-бог да е самият цар, но много по-често бил жрец или по-дребен вожд.