Златната клонка

Древните египтяни почитали не само котки, кучета и други дребни животни, а много често обожествявали и хора. Един от тези богочовеци живеел в село Анабис и в негова чест на олтарите изгаряли жертви, след което, според писаното от Порфирий, той си изяждал обяда като най-обикновен смъртен. В класическата древност сицилийският философ Емпедокъл се представял не само за магьосник, но и за бог. Обръщайки се в стихове към съгражданите си, той заявявал:

Приятели мои, в града ни голям,
на златния хълм на Агригент покатерил се,
творци на дела благородни сте вий —
прикътали странника в заливче тихо, красиво.
Поздравени бъдете! Почитан вървя между вас
с вдъхновена осанка,
с гирлянди и венци окичено е благородното ми чело,
не вече смъртен, а бог безсмъртен
Където и да ида, хората се трупат
и ме застигат хиляди молитви:
да ги науча да живеят по-добре,
пророческо прозрение да им разкрия
или как от беда да се спасят.
Да чуят искат утешение
и да не страдат повече така.

Емпедокъл твърдял, че може да научи последователите си как да накарат вятъра да задуха или да утихне, дъждът да вали и слънцето да свети. Когато през 307 г. Деметрий Полиоркет възстановил атинската демокрация, атиняните отдали на него и на баща му Антигон почести като на богове и титлата богове-спасители, макар двамата да били все още живи. На спасителите издигнали олтари и определили жрец, който да се грижи за обредите в тяхна чест. Хората излизали да посрещат своя избавител с химни, танци и венци. Кадели тамян и правели възлияния; те изпълвали улиците и пеели, че той е единственият, истинският бог, защото другите богове спели, живеели далеч или не съществували. По думите на съвременник-поет:

От всички най-великите и мили богове
в града ни са дошли.
Че времето събра
Деметра и Деметрий.
Тя идва да изпълни страшния девичи ритуал,
а той е радостен, красив и весел,
както на бога подобава.
О, гледка преславна!
С приятели заобиколени,
като звезди са те, а той подобно слънце.
Бъдете поздравени!
Останалите богове далеч оттук живеят
или пък нямат слух.
А може би ги няма или не ни зачитат.
Но тебе виждам сред нас,
не бог от камък или от дърво,
а божество от плът и кръв
и затова на теб се молим.

Древните германци вярвали, че у жените има нещо свято и затова се съветвали с тях като с оракули. Има съобщения, че техните свещени жени гледали пенещите се реки, вслушвали се в ромона или рева на водата и по видяното и чутото предсказвали какво ще става. Но често обожаването на мъжете отивало още по-далеч и те се молели на жените като на истински живи богини. През царуването на Веспасиан например някаква си Веледа от племето бруктери се смятала от всички за божество и в това си качество властвувала над своя народ, а властта й признавали надлъж и шир. Живеела в кула при реката Липе, приток на Рейн. Когато град Кьолн изпроводил пратеници да сключат договор, те не били допуснати до нея преговорите се водели чрез жрец, който играел ролята на говорител на божеството и предавал нейните оракулски изявления. Този пример показва как лесно се сливала идеята за божественото и царственото. Казват, че чак до началото на нашата ера сред гетите винаги имало човек, който олицетворявал бога и сам бил наричан сред народа бог. Обитавал свещена планина и играел ролята на кралски съветник.