Има индуска секта, с много последователи в Бомбай и Централна Индия, която твърди, че духовните й вождове, или както ги наричат махараджи, са представители или направо земни въплъщения на бога Кришна. И тъй като Кришна гледа от небето с най-голямо благоволение на онези, които се грижат за нуждите на приемниците и заместниците му на земята, е въведен особен ритуал, наречен самопосвещение, при който верните му последователи даряват своите тела, души и което е може би още по-важно, земните си имоти на неговите обожавани въплъщения. Жените си пък учат да вярват, че ще постигнат най-висшето блаженство за себе си и семейството си, като се отдават на прегръдките на онези същества, в които божествената природа по някакъв неведом начин съществува съвместно с формата и даже с апетитите на истински хора.
И християнството не навсякъде е избягнало петното на тези нещастни заблуди. Нещо повече, то често е било петнено от необикновените претенции на самозвани претенденти за божественост, равна или дори надминаваща тази на великия Основател. През втори век фригиецът Монтан твърдял, че е въплътената св. Троица и обединява в своята особа бога Отец, бога Син и бога св. Дух. И това съвсем не е изолиран случай, прекомерни претенции на разстроено съзнание. От най-ранни времена и до ден-днешен много секти са вярвали, че Христос, сам Бог дори, се е вселил във всеки напълно посветен християнин и са довеждали вярата си до логичното й заключение, обожавайки се взаимно. Тертулиан отбелязва, че през втори век така постъпвали неговите братя християни от Картаген; последователите на св. Колумб му се прекланяли като на въплъщение на Христос, а през осми век Елипанд от Толедо говори за Христос като „бог сред боговете“, с което иска да каже, че всички вярващи са също толкова богове, колкото и самият Исус Христос. Взаимното обожаване било нещо обикновено сред албигойците и се отбелязва стотици пъти в архивите на Инквизицията в Тулуза от началото на четиринадесети век.
През тринадесети век възникнала секта, наречена братя и сестри на Свободния дух, които твърдели, че чрез дълго и усърдно съзерцание всеки човек може да се слее с божеството по един тайнствен начин, да стане едно цяло с източника и бащата на всичко, че оня, който се е възвисил към бога и е бил погълнат от неговата блажена същност, е в действителност част от нея и син божи в същия смисъл и по същия начин, както Христос и затова се радва на величествена неприкосновеност за оковите на. всякакви човешки и божествени закони. Изпаднали във вътрешен възторг от това щастливо убеждение, макар и външно да показвали с израза и поведението си, че са обхванати от лудост или лунатизъм, членовете на сектата бродели от място на място, облечени по най-фантастичен начин, и молели за хляб с диви викове и шум, отбягвали е възмущение всякакъв честен труд и дейност като пречка за божественото си съзерцание и за възвисяваното на духа към Бащата на боговете. Навсякъде по пътя ги придружавали жени, с които живеели в най-тясна близост. Онези от тях, които си представяли, че са стигнали до най-голяма опитност във възвисения духовен живот, преставали изобщо да обличат дрехи при сбирките си и гледали на благоприличието и скромността като на признаци на вътрешна поквара, характерна за душите, които все още пъшкат под властта на плътта и не са се издигнали до сношение с божествения дух. Понякога Инквизицията ускорявала приближаването им до това мистично сношение и те издъхвали сред пламъците не само с безоблачно спокойствие, но и с най-победоносни чувства на веселие и радост.