Ако дървото има душа, то естествено ще е чувствително и отсичането се превръща в деликатна хирургическа операция, която трябва да се извърши с възможно най-голяма грижа за страдалеца, който инак може да се ядоса и да разкъса нескопосния или невнимателен оператор. Когато повалят дъб, „той издава писъци и стенания, които се чуват на километър разстояние, сякаш душата на дъба скърби. Г. Уайлд го е чувал няколко пъти“. Хората от племето оджибве „много рядко отсичат зелени или живи дървета, защото смятат, че това им причинява болка, а някои техни знахари твърдят, че са чували риданията на дърво, подложено на брадвата“. В китайски книги, дори в известни исторически съчинения, често ще се натъкнете на дървета, от които тече кръв и които издават викове на болка или възмущение, когато ги секат или горят. Старите селяни в някои части на Австрия все още вярват, че дърветата в гората са одушевени и не позволяват без особена причина да се срязва кората им, защото били чували от бащите си, че дървото усеща порязването тъй както човек раната си. Когато секат дърво, те го молят за прошка. В Горна Бавария старите дървари също тайно молят хубавото, здраво дърво да им прости, преди да го отсекат. Преди илоките от о. Лусон да отсекат дърво в девствените гори или планини, те рецитират стихове със следното съдържание: „Не се тревожи, приятелю мой, макар да трябва да отсечем онова, което са ни наредили да отсечем.“ Правят го, за да не си навлекат омразата на духовете, обитаващи дърветата, защото те могат да си отмъстят, като се явят със страховити писъци при оногова, който ги е наранил без особена причина. В Централна Африка басогите смятат, че отсичайки дърво, гневят духа, който ги обитава, и той може да причини смъртта на вожда и неговото семейство. За да предотвратят такава катастрофа, се съветват със заклинателя на племето, преди да отсекат някое дърво. Ако „специалистът“ им разреши да го направят, дърварят принася в жертва на дървото кокошка или коза и веднага след като му нанесе първия удар, залепя устни на срязаното място и изсмуква малко сок. По този начин той се побратимява с дървото, тъй както двама мъже стават братя, като вкусят един друг от кръвта си. След това човекът може да отсече своя брат-дърво безнаказано.
Но с духовете на растителността не винаги се отнасят с преклонение и уважение. Ако не ги разчувствуват с добра дума и внимателно отношение, прибягват и до по-груби мерки. Дървото дуриан в Полинезия има гладко стебло и се случва да израсте до височина 25–30 м, без да подаде един-единствен клон; то има плодове, които вонят отвратително, но имат изключителен вкус. Малайците отглеждат дървото заради плодовете му и прибягват до странна церемония, за да стимулират неговата плодовитост. Близо до Джугра в Селангор имало малка горичка от дурианови дървета и в определен ден селяните се събирали в нея. Един от заклинателите грабвал брадвичка и нанасял няколко силни удара по ствола на най-безплодното от дърветата с думите: „Сега ще раждаш ли или няма? Ако не раждаш, ще те отсека.“ А дървото отвръщало чрез устата на друг човек, покатерен на най-близкото мангустиново дърво (тъй като на дуриановото човек не може да се покатери): „Вече ще раждам, моля те, не ме отсичай.“ Пак за да накарат дърветата да дават плод, японците отиват по двама в овощната градина. Единият се покатерва на дървото, а друг стои под него с брадва. Човекът с брадвата пита дървото дали ще роди много плод през следващата година и го заплашва, че ако не направи това, ще бъде отсечено. Тогава другият, сред клоните, отвръща от името на дървото, че ще даде обилен плод. Колкото и странен да ви се вижда този вид овощарство, то си има точни съответствия в Европа. На Бъдни вечер селяните в Южна Словения и в България замахват заплашително с брадва към безплодни овошки, а други, които стоят наблизо, се застъпват за застрашеното дърво, като казват: „Не го отсичай, то скоро ще даде плод.“ На три пъти замахват с брадвата и на три пъти ударът бива спрян от молбата на застъпника. Уплашеното дърво неминуемо ще даде плод на следната година.
Когато дърветата и растенията се възприемат като одушевени същества, това естествено кара хората да се отнасяте тях като с лица от мъжки и женски пол, които могат да се оженят едно за друго в действителен, а не само във фигуративен или поетичен смисъл на думата. Представата не е чиста фантазия, защото също както животните, дърветата имат пол и се размножават посредством контакт между мъжките и женските елементи. Но докато при всички по-висши животни органите на двата пола са винаги разделени между различните индивиди, при повечето растения те съжителствуват във всички индивиди от вида. Това правило обаче в никакъв случай не е всеобщо и при много видове мъжкото растение се различава от женското. Тази разлика сигурно е забелязана от първобитни народи, защото е известно, че маорите „са запознати с пола на дърветата и имат различни имена за мъжките и женските дървета“. Древните познавали разликата между мъжката и женската финикова палма и извършвали изкуствено оплождане, като посипвали цветен прашец от мъжкото дърво по цветовете на женското. Оплождането се извършвало през пролетта. При езичниците от Харан месецът, в който опрашвали палмите, носел името фиников месец и по това време празнували брачния празник на всички богове и богини. Обратни на този истински и плодовит брак на Палмите са привидните и безплодни бракове между растения, които играят роля в индуските суеверия. Така например, ако някой индус е засадил мангова горичка, той и жена му не могат да опитат от плодовете, докато не направят тържествена сватба на едно от дърветата, което е жених, с дърво от друг вид, което расте наблизо до горичката — обикновено тамариндово. Ако там няма тамариндово дърво, необходимо за ролята на булка, за същата цел използуват жасмина. Нерядко разходите за подобен брак са значителни, защото колкото повече брахмани нахранят на нея, толкова по-голяма ще е славата на собственика на горичката. Известни са случаи семейства да продават своите златни и сребърни украшения и да заемат колкото се може повече пари, за да оженят едно мангово дърво за жасмин при подобаваща тържественост. На Бъдни вечер немските селяни връзвали едно за друго с въжета от слама плодни дръвчета, за да ги накарат да родят плод, като казвали, че така дърветата са оженени.