Когато на Молукските острови цъфти карамфиловото дърво, с него се отнасят като с бременна жена. Наоколо не бива да се вдига шум, нощно време не се носи светлина или огън, никой не се приближава с шапка на глава — в негово присъствие всички трябва да свалят шапки. Тези предпазни мерки се вземат, да не би дървото да се уплаши и да не, роди плод или пък да му опадат прекалено рано плодовете, подобно преждевременно раждане на жена, стресната по време на бременността си. Затова на Изток към развиващите се посеви нерядко се отнасят със същото уважение както към бременна жена. Така, когато на о. Амбойна оризът цъфти, хората казват, че е бременен, не гърмят с пушки, не вдигат врява, близо до оризищата от страх да не го смутят и той да пометне, та да жънат само слама и никакво зърно.
Случва се хората да вярват, че в дърветата се вселяват духовете на мъртвите. Диерите в Централна Австралия смятат за много свещени някои дървета и вярват, че те са преродените им бащи, затова разговарят с тях с уважение и внимават да не ги отсекат или изгорят. Ако заселници ги накарат да отсекат дърво, те настоятелно молят да не искат това от тях, иначе ще са нещастни и могат да бъдат наказани, че не са защитили прадедите си. Някои филипинци смятат, че в определени дървета са се настанили душите на техните прадеди и затова трябва да ги щадят. Ако се налага да отсекат такова дърво, те му се извиняват, като казват, че жрецът ги е накарал да извършат това. Душите предпочитат високите и представителни дървета с големи клони. Туземците си въобразяват, че когато вятърът шуми в листата, това е гласът на душата и никога не минават покрай някое от тези дървета, без да се поклонят почтително и да помолят за прошка душата, задето й нарушават спокойствието. У игоротите всяко село има свещено дърво, в което се настаняват душите на прадедите. На дървото принасят жертви и се смята, че всяка нанесена му вреда носи нещастие. Ако дървото бъде отсечено, селото и жителите му неизбежно ще загинат.
В Корея душите на мъжете, умрели от чума или край пътя, и на жените, издъхнали при раждане, неизбежно се настаняват в дървета. На тези души принасят в жертва сладкиши, вино и свинско. Слагат жертвоприношенията на купчините камъни, натрупани под дърветата. От незапомнени времена в Китай съществува обичай на гроб да се засажда дърво, за да подкрепя душата на починалия и по този начин да се спаси тялото му от разлагане, а тъй като вечнозелените кипариси и борове се смятат по-жизнени от другите дървета, те са предпочитани за такава цел. Така че понякога отъждествяват дърветата, растящи на гробовете, с душите на починалите. При входа на всяко село у мяо-киа (племе, обитаващо Южен и Западен Китай) има свещено дърво и жителите са убедени, че го обитава душата на първия им прадядо и оттам управлява съдбините им. Понякога близо до селото има свещена горичка, където дърветата се оставят да умрат и изгният на мястото, където са израснали. Падналите клони се трупат на земята и никой не може да ги мръдне, ако преди това не е помолил душата на дървото за разрешение и не й е принесъл жертва. Южноафриканските марави винаги са смятали гробището за свещено място, където не бива да се секат дървета или да убиват животни, защото всичко там е заселено с душите на мъртвите.