Очевидно във всички тези случаи обичаят е всяка година да се докарва ново Майско дръвче. Но като че ли по правило, поне в по-късни времена, дръвчетата били постоянни, а не се подновявали всяка година. Селата от Горна Бавария подновяват Майските си дръвчета веднъж на всеки три, четири или пет години. Това са докарани от гората ели, а сред венците, знамената и надписите, които ги украсяват, съществено място заема сноп тъмнозелени листа, оставен на върха „да напомня, че в случая това не е мъртва греда, а живо дърво от зелената гора“. Едва ли можем да се съмняваме, че първоначалната практика е била всяка година и навсякъде да се изправя ново Майско дръвче. След като предназначението на обичая било да се внесе събуденият наново оплождащ дух на растителността, той би загубил смисъла си, ако вместо живо, зелено и сочно дърво издигали година след година стара, изсъхнала греда или я оставяли да стои постоянно там. А когато забравили същността на обичая и Майското дръвче се възприело просто като център на празнично веселие, хората не намирали повече смисъл да отсичат всяка година ново дърво и предпочели да оставят да стои едно и също и на Първи май само го украсявали със свежи цветя. Но и след като Майското дръвче се превърнало в нещо постоянно, все още чувствували необходимост да му придадат вида на зелено дърво, а не на мъртъв пън. В Уевърхем (Чешър) например „имало две Майски дръвчета, които на този ден (първи май) украсявали с подобаващата древна церемония. Те били накичени с гирлянди, а на върха свършвали с бреза или друго високо, стройно дърво с листа. Кората на новото дърво била обелена, а стеблото — наставено към дънера на старото — та отдалеч да изглежда като едно дърво“. Така подновяването на Майското дръвче наподобява подновяването на Жътвения май; и двете са предназначени да внесат нова доза от оплождащия дух на растителността и да я запазят през цялата година. Но докато влиянието на Жътвения май се свежда до подпомагане растежа на посевите, ефикасността на Майското дръвче и на Майския клон се разпростира, както вече видяхме, и върху жените и добитъка. И накрая си заслужава да отбележим, че понякога, в края на годината, изгарят старото Майско дръвче. В околностите на Прага например младите отчупвали парчета от общото Майско дръвче и ги слагали зад иконите в стаите си; те оставали там до следващия Първи май, когато ги изгаряли в огнището. Във Вюртемберг храстите, които слагат по къщите на Връбница, остават там през цялата година, а после ги изгарят.
Достатъчно по въпроса за дървесния дух, схващан като въплътен или присъщ на дървото. Сега трябва да докажем, че той често се възприема и представя отделно от дървото, облечен в човешка форма, нерядко въплътен в живи мъже или жени. Данни за антропоморфната представа за дървесния дух ще намерим преди всичко в народните обичаи на европейското селячество.
В някои доста интересни случаи дървесният дух е представен едновременно в растителна и в човешка форма, които се обособяват сякаш с изричната цел взаимно да се обяснят. В едни случаи антропоморфният представител на дървесния дух е кукла или марионетка, а в други е жив човек. Но независимо дали е кукла или човек, той е поставен до дърво или клон и човекът или куклата и дървото или клонът образуват заедно нещо като двуезичен надпис и единият е, така да се каже, превод на другия. Затова тук не остава място за съмнение, че в същност духът на дървото е представен в човешка форма. Така например на четвъртата неделя от Велики пости младите хора в Чехия хвърлят във водата кукла, наречена Смъртта, после девойките отиват в гората, отсичат младо дърво и привързват към него облечена в бяло и наподобяваща жена кукла. С дръвчето и куклата те обикалят от къща на къща, събират подаръци и пеят песен с припева: